“В портретите от пръв поглед грабва безпогрешното „хващане“ на характера и онова присъщо за Златю Бояджиев красноречие в изначалния лаконизъм на изразните средства. Усещаме топлото приятелско отношение на художника към модела и се забавляваме с начина, по който той е интерпретиран.”
Национлната галерия ще покаже емблематични за творчеството на Златю Бояджиев портерти. Те ще могат да бъдат разгледани от 31 май, когато ще бъде откриването на изложбата.
Тази експозиция е част от богатата сбирка българско изкуство на колекционера Боян Радев и представя един от значимите наши живописци Златю Бояджиев (1903 – 1976) чрез работата му в портретния жанр.
Портретът присъства активно в творчеството на художника още от началото на неговия път през 1930-те. Първите му модели са близките от семейството и приятелите, чиито образи оживяват върху платното с несвойствена за млад автор категоричност и зрялост на художествения възглед.
От това време са подредените тук „Дамски портрет“, 1932 и „Портрет на майката на художника“, 1936 – ярък пример за качествата му на живописец, но и на психолог, който умее да улови точно характера и състоянието на своя модел. Тези работи са типични като пластичен език за ранното творчество на Златю Бояджиев, характеризиращо се с изразителен рисунък на пластичната форма и цялостно графично звучене.
Различни като подход в пластичното изпълнение са групата портрети, рисувани след 1951, когато художникът, след получения инсулт и парализата на дясната ръка, започва да рисува с лявата. Почеркът му става различен с експресивно положени къси мазки в чист цвят и със специфична динамика на четката, постигаща сложна живописна тъкан. В поредицата творби от тази голяма група се причисляват и тук експонираните портрети на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и на други известни или непознати персонажи.
Изключителен по своето внушение е неизвестният за публиката портрет на Златю Бояджиев от неговия приятел, големия български живописец Давид Перец (1906 – 1982). Монументалното излъчване на образа сякаш не случайно естествено доминира над портретната галерия, за да припомни за мощното присъствие на Златю Бояджиев в българското изкуство на ХХ век.
