Tabacco by Anthony Chute, 1595
На световния ден за борба с тютюнопушенето (освен че никой не ме удари през ръцете, така че да си изпусна цигарата), реших да се върна назад във времето и да ви разкажа личната си история с тютюнопушенето. Най-напред, обаче, ще ви обогатя, въвеждайки ви в терминологията, която учтиво е разяснена в свободната енциклопедия “Уикипедия”, а именно, че “хората, практикуващи тютюнопушене, се наричат „пушачи,” пише там. Ето, вече знаете.
Та, всичко започна някъде около 5000 години пр. хр. Докато се скитах из америките, попадах на различни шамански ритуали, в които шаманите предлагаха вариация от растения за пушене. Някои от тях ме изкарваха от нормалното ми състояние на ума, виждах духове, имах видения за бъдещето. Помня, че най-много ми хареса пушенето на тютюн. Някак ми действаше положително, чувствах се добре. Самият тютюн, хората около мен използваха за всякакви видове лечебни цели, освен обикновеното достигане до транс. Цели хилядолетия всички вярвахме в светлото настояще и бъдеще на тютюна. Когато се случваха трагедии с някого, не го отдавахме на пушенето, а напротив – пушихме още повече като превенция, болкоуспокояващо, организирахме още ритуали. Усъвършенствахме максимално добре отглеждането на растението и прилагането му в бита. Живяхме под димна завеса, която ни предпазваше от злите сили. Мина време, много време, преди да бъдем навестени от нови хора, толкова различни от нас. Слязоха от кораба и ние не знаехме каква е целта им. Дали не искат да ни атакуват? Но не. Искаха да изучат нашата култура, ние да опознаем тяхната и да живеем заедно… по нашите земи. Според тяхната система за отмерване на времето, би трябвало идването им да се е случило към края на 15 век. Дадох свитък с тютюн на човек с име Родриго де Херес. Тогава, разбира се, не можех да произнеса името му. Беше част от екипажа на провъзгласеният, след време, за откривател на Америка – Христофор Колумб.
Не отне време преди Де Херес да започне да пуши редовно. Беше първият, който толкова смело се хвърли в непознатият навик от чужда култура. Сближихме се и аз се качих на техния кораб, плавах с тях. Служех им за преводач на междукултурното познание, както и посланик на тютюна. Сприятелих се с Родриго. Няма да забравя какво му се случи, за нещастие. Акустирайки в страна, която наричаха Испания, той демонстрира пред хората пушенето. Тогава не си обясних какво става, но в последствие осъзнах. Инквизицията го хвърли в затвора, заради греховния навик. Те вярваха, че само дяволът може да даде такава сила на човек, чрез която да излиза дим от устата му. Но това беше временно. Скоро, съседната страна Португалия, тотално усвои и култивира тютюна. Продаваше се на пазара и беше въпрос на време да плъзне из цяла Европа. От Португалия, тютюневи семена и листа поеха към Франция, от там към Великобритания. Имаше човек на име Жан Нико. Той бе френски посланник в Лисабон. Точно той изпрати проба за Франция, а също и до Катерина Медичи, от известна италианска фамилия. Тютюнът тръгна по нишката, дори започнаха да го наричат Никотин, в чест на разпространителя му. Разпространяваше се по земното кълбо, по суша и море. Японци, Османци… веригата се издължаваше, пушеше се през различни уреди, листа, кой както намери за най-усвоимо. След време започнаха да ги наричат цигари, появиха се компании, притежаващи тютюневи плантации, произвеждащи различни вкусове и сила на цигарите.
През 19 и началото на 20 век, пушенето достигна своя пик. Всички пушеха, беше модерно и приятно. Хората отдавна бяха забравили за старите вярвания в лечебното свойство на тютюнените изделия, защото медицината и биологията се развиваха също. Стигна се до момент на толкова голямо развитие, че дадени лекари започнаха да твърдят за вреда от тютюнопушенето. Никой не искаше да вярва в това. Все пак, големи компании за продаване на цигари се стреснаха. Не искаха бизнесът им да бъде засегнат и продажбите им да намалеят. Времената се бяха променили и светът бе преминал през какви ли не развития. Хората се промениха. Вече парите бяха най-важното нещо. Помня как “Марлборо” първи поставиха филтри на цигарите си, за да намалят вредата им. Женският пол бързо се привърза към “новите” цигари и станаха толкова модерни сред тях, че мъжете отказаха да ги купуват. Възникна нов проблем.
По това време работех в компания, наречена “Leo Burnett Worldwide”, занимаваща се с реклама. Не предполагах какво точно предстоеше да се случи. Веднъж вече бях променил историята на света, давайки тютюн на стария си приятел Родриго. Сега, без да овъртам, ще спомена че аз дадох идеята на Лео Бърнет за така наречения Marlboro Man. Бяхме на среща, разбира се, целият екип и беше колективен процес, но аз… Предлагайки идеята, веднага се хареса, разбира се и ето – още веднъж, малко или много промених света. Marlboro man целеше да върне мъжете в пушене на марката. Представихме каубои, които пушат Marlboro. Точно те са известни със своето алфамъжкарско поведение и несломимост, стоящи на камерата като желязо – без ясно показани чувства (което ми напомня за 31 май – честит рожден ден, Клинт Иистууд). Природата, конете, мъж и цигара. Превърна се в хит, а компанията стана номер едно по продажби.
За добро или лошо, цигарите бяха преследвани от все повече проблеми. Така стигаме до днес и до следното – “ПУШЕНЕТО ВРЕДИ СЕРИОЗНО НА ВАС И НА ДРУГИТЕ ОКОЛО ВАС”. Склонен съм да се съглася, но от друга страна… казват, че пушачите са по-концентрирани и помнят повече. Та, щях ли да помня всичко това ако не пушех от хилядолетия?
П.С. Днес е и световен ден на блондинките. Но не като превенция. Така че, само днес ги оставете да пушат на воля. Поне днес.
Автор: Пламен Михайлов
