Бенчо Обрешков безспорно е един от най-добрите български художници. Стреми се към европеизиране на родната живопис от битовизма и балканската самодостатъчност. Неговият колорит е основан на контраста и интензивността на цветовете, с което постига експресивно въздействие върху публиката. Започва творчеството си с портрети и пейзажи, преминава към композиции с фигури, край морето и става един от най-добрите майстори на натюрморта.
Художникът е роден през 1899г. в Карнобат и следва в Художественото индустриално училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов. Само една година в академията е нужна и талантливият студент вече организира първата си самостоятелна изложба с благотворителна цел в Карнобат. Енергичният му дух не го остава спокоен и го води към Дрезденската художествена академия, където наставник му става не кого да е, ами самият Оскар Кокошка. Не е изненада, че не отнема много време, за да постави своя изложба и в Дрезден. Да завърши живопис през 1926г. в престижната академия не му е достатъчно, творческите му търсения стигат и до жанра на скулптурата. Естествено, когато Обрешков решава да се заема с нея, го прави на едно от най-авторитетните места – академията “Гран Шомиер” в Париж при проф. Бурдел. Навлиза и в артистичния живот на френската столица и взема участие в салона на френските художници.
Завръщането в България е не по-малко продуктивно. Художникът става член на дружеството “Родно изкуство” и на “Дружеството на новите художници” и е активна участва в българския художествен живот. Стреми се да привнесе западен, най-вече френски мариер в живописта и в своите сюжети и натюрморти рисува най-вече светски и градски сцени, с характерните за него ярки, лъчисти цветове. След 9-ти септември 1944г. не е изправен пред Народен съд – дори Комунистическата партия изпитва респект от творчеството му. Въпреки че негови картини са връщани от общи изложби в страната през следващите двадесет години, той успява да вземе участие в международни изложения в Париж, Мюнхен и Москва. След смекчаването на режима прави съвместна експозиция със Златьо Бояджиев и Геори Баев през 1962г. и дори става председател на Творческия фонд на СБХ.
Бенчо Обрешков е един от художниците, които внасят в българската живопис модерното разбиране за цвета. Възпитаник на “Парижката школа”, без удоволствието от играта с нюансите да се превърне в самоцел. В картините му, както при повечето “Нови” творци, тематичното начало е силно. Цветът е подчинен на изтъкването на един или друг предмет като първоосновен. В своето изследване върху негови картини Мария Василева извежда от това необходимостта обемите и пространството в палтната му да се изграждат с редуване на топли и студени цветове.
При Обрешков може да се открие много от свежестта и колорита на френското изкуство. От своя учител Кокошка, усвоява свободата да разкрива свободно себе си в своите живи, вибриращи мазки, а и е подготвен да да види и възприеме Парижката светлина. Той усвоява силата на чистата багра, изявена с повече бяло между цветовете между черния контур, въпреки че както повечето си съвременници, не се отказва напълно от светлосянката в баграта си. Тя се появява често динамично засилена, превърната в колоритен и динамичен акцент. Най – светлият период от творчеството му са работите, рисувани на Лазурния бряг. Сред тях е “Госпожица Виолет от Ница”, която носи чиста свежест. В нея бялото се появява като отблясък, наситено с цветни контрастни петна.
