Името на Атанас Михов е едно от най-популярните в историята на българското изкуство. Той е сред основоположниците на българския импресионизъм и един от най-изтъкнатите майстори на класическата живопис. Талантът му е оценен още през първите години на 20-ти век, а днес е неотменима част от развитието на пейзажния жанр.
Атанас Михов е роден през 1879г. в Стара Загора. Интересът му към изкуството го води към Държавното рисувателно училище, където завършва специалност живопис. Учи в класа на проф. Ярослав Мърквичка, след което специализира при проф. Ярослав Вешин, когото през целия си живот ще назовава свой духовен наставник. Талантът му е безспорен. Веднага след завършването си е приет в дружество “Съвременно изкуство”, малко по-късно става един от съучредителите на Съюза на южнославянските художници “Лада”. Интересът му е свързан предимно с пейзажите, той е почитател на българската природа. В най-ранните му сюжетите могат да бъдат видени кътчета от Рила. Освен това рисува и портрети на своята майка, на Елин Пелин, на Ярослав Вешин.
Докато работи като учител в Силистренската гимназия, той усъвършенства майсторството на своята четка. Платната му от този период “Ледове на Дунава край Силистра” и “Край Силистра” разкриват хармонията, в която навлиза с крайдунваската природа. Той превръща пейзаж в обаятелна панорама от светлина и необятност. Скоро след тяхната поява идва и поканата за първото му международно участие – конкурс в Париж, последвано от Международното биенале по живопис във Виена.
Мобилизирането му по време на Балканската и Първата световна война прекъсват цикъла му на спокоен импресионизъм. Там, в окопите, Атанас Михов рисува хората – обезверени, ужасени и уморени от страданията. Съпричастен към споделящите съдбата общата си съдба мъже, той ги представя с емпатия, човешки.
След войната често пътува из страната, най-вече около Черноморието и платната на колориста от тези период носят настроение на море, слънце, рибарски лодки, рибари, орачи, прозирен пясък. Отдава се изцяло на живописта в търсене на спояващата връзка между човек и природа. Отделните теми, след всяка от които прави изложба, обхващат всеки един планински връх и красив пейзаж из страната. Колоритът на Атанас Михов е фин и деликатен, неговата мазка носи настроение, посоката на вятъра. Пространствата в платната се простират на няколко пласта и привличат към съзерцание, което всеки сам трябва да изпита.
„…Михов запазва праволинейност в своето творчество. Той остава един от основоположниците на българската пейзажна живопис и отразява нашата природа искрено, непринудено и топло, като любящ своята майка син. Чрез изразните средства на своя личен стил и виждане той търси и предава националното, типичното за нашата природа. … За него природата е и си остава неизчерпаем рудник на все нова и нова красота, която трябва да се улови и отрази. Той търси в пейзажа романтиката и я предава чрез изразните средства на импресионизма, от който взема широкото петно и светлината.”
Из „Монография – Атанас Михов” – Проф. Борис Колев
4.5