В края на 2023 г. излезе от печат „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия“ (изд. „За буквите – О писменехь“, УниБИТ). Това е последното незавършено енциклопедично изследване на историка, библиографа, историографа, архивиста и текстолога проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2021). Енциклопедията е създавана 20 години и е подготвяна от учения за печат в края на 2021 г. Поради внезапната кончина на проф. Куманов тя е завършена от неговата съпруга – проф. д.п.н. Александра Куманова с екип през 2023 г. Специалисти и широк кръг от читатели ще разтворят уникално издание от 1800 стр., за да проследят факти от традиционната религия на българите – източноправославното християнство.
Милен Куманов е не само автор и научен редактор на труда. Той е създател на издателската анотация, предговора и служебната информация. Книгата е венец на енциклопедичната дейност на М. Куманов, който е автор на 220 справочни издания (212 прижизнени и 8 посмъртни) и съдържа впечатляващ справочен апарат, като се явява 9-то посмъртно справочно негово издание.
Към финализиране на „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия“ М. Куманов върви през целия си живот. Неговите предходни издания служат за филигранното изграждане на станалия последен негов опус. Такъв е случаят с „Македония. Кратък исторически справочник“ (С., 1993), който той цитира тук 61 пъти и винаги посочва различни конкретни страници.
Внезапната смърт на М. Куманов прекъсва мащабния, първи, единствен и изключително трудоемък (opus arduus) по своята проблематика и широкомащабен подход проект, роден от върховния замисъл: България да има енциклопедично издание по своя духовен ипостас.
С мисълта – да се съхрани ръкописът в печатна форма, а не само в оригинал – в Държавния архив, а и да му се даде гласност, предоставяйки го на библиотеките, архивите, музеите, – е инициативата на образувалия се интелектуален кръг от филолози, библиографи, историци и историографи около М. и А. Куманови – библиографските редактори на труда. Тази работа естествено въвлича екипа в сърцевината на Енциклопедизма, чиито плодовете са в приложения в изданието учебник по енциклопедиите, дело на А. Куманова.
В гещалтплана на „Православието в България“ са заложени препратки към бъдещи статии (ангелология, екзегеза, исагогика, херменевтика…), които – поради неразработеността им от своя автор – са редуцирани, но е важно присъствието им в оригинала. Те посочват патрологичната линия като курс, който следва да бъде държан от бъдещите творци на справочника.
Какви са онтологичните особености на труда?
Първо, познавайки енциклопедичния жанр, М. Куманов пристъпва към изследването с мисълта да е в услуга на обществото, съоръжавайки го с компактно знание; второ, бидейки христолюбив по природа и християнин, той осъзнава, че патрологичната линия най-добре може да бъде въплътена от богословите, и се заема с историко-културния контекст; трето, явявайки се всестранно хуманитарно самообразоваща се личност, ученият включва не само предметно посветената на Православието проблематика, но и тази, свързаната с целия свод от религиозните философски картини на човечеството.
В разгърналото се от него национално енциклопедично движение взимат участие библиотекари, архивисти, музейни работници, историци, учители, журналисти… – млади и ентусиазирани колеги, но и представители на всички поколения изследователи, вдъхновени от неговия апостолат…
Само библиографският списък на цитираната литература в „Православието в България“ представлява свод от посочвани от автора 6 275 названия на печатни и ръкописни документи, периодични и продължаващи, монографични, традиционни и виртуални издания на 18 езика.
Енциклопедист – ерудит от най-висока класа, М. Куманов – ученик на последния български енциклопедист на ХХ в. – проф. Тодор Боров (1901 – 1993), а чрез него – пряк продължител на библиографската енциклопедика по булгарика на акад. Никола Михов (1877 – 1962), – става последовател и приемник на енциклопедичното дело на тези библиографи – ерудити и филантропи.
Освен проф. д.п.н. Куманова, по редакцията, библиографията и рецензиране на книгата е работил д-р Николай Василев. Привлечени са и учените: доц. Никола Казански, о. Стефан Пашов, проф. Стоян Денчев, проф. Ирина Линден, проф. Венцеслав Велев, гл. ас. Диана Ралева, Десислава Костадинова, Марияна Максимова.
Изданието е в чест на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.
* За рецензията е използвана бележка на библиографската редакция на изданието.
