Днес в рубриката “Защото избрах България” ще ви срещнем с Джефри Уорнър – 36-годишен американец, който живее в България от около 10 години. В момента работи в София в Тръст за социална алтернатива. Мисията на организацията е посветена на намаляване на бедността и пропуските в постигнатото в България сред групите в неравностойно положение. Това е работата, която се основава на предишния му опит в Teach For Bulgaria (Заедно в час) и като доброволец в US Peace Corps (Корпус на мира) тук, в България.
В свободното си време се наслаждава на туризъм (едно от големите предимства на живота в България), четене на книги по история и социални въпроси, пътуване и упражнения.
Джефри: Роден съм на Западното крайбрежие на Америка в Портланд, Орегон, но израснах в град, наречен Диърборн, Мичиган, точно извън Детройт. Диърборн е дом на световната централа на Ford Motor Company, която първоначално е довела семейството ми там за работата на баща ми. Диърборн също е уникално мултикултурен град с една от най-големите арабско-американски популации в САЩ. За мен това е чудесно представяне на това какво могат да бъдат САЩ в най-добрия случай – място, което приветства всички и ги приема като американци, без да ги принуждава да изоставят всичко, което не е част от доминиращата култура.
Учих история по време на бакалавъра си и публична политика по време на следдипломното си образование. И двете са повлияли на начина, по който виждам света, като се уча от опита и планирам бъдещето. Преди да дойда в България през 2007 г., бях студент, така че може да се каже, че съм прекарал значителна част от живота си като възрастен в България.
За първи път пристигнах в България през април 2007 г., малко след присъединяването ѝ към ЕС. Първоначално дойдох като доброволец в Корпуса на мира, американска независима правителствена организация. Ангажиментът на програмата е за 2 години с възможност за удължаване. В крайна сметка останах 3 години. През това време работих в Кърджали като преподавател по английски в професионално училище. Организирах и различни образователни проекти в общността. Беше страхотно преживяване и срещнах няколко прекрасни хора в Кърджали. Освен това намирах града за чудесно място за живеене – зелено, спокойно, приветливо и с очарователна смесица от хора.
Ако съм честен, моето решение не беше да дойда в България, а по-скоро да стана доброволец от Корпуса на мира. Това беше нещо, което исках да направя от доста време, и планирах да се присъединя веднага след като завърша университета. Видях го като начин да бъда полезен и да опозная дадено място по възможно най-добрия начин, като живея и работя заедно с хората там. По онова време разбирането беше, че ако искаш да се присъединиш към Корпуса на мира, трябва да си готов да служиш навсякъде по света. Успях да дам предпочитан регион, който за мен беше Източна Европа. Когато ми предложиха България, аз се счетох за късметлия, тъй като имах някои общи познания за страната и нейната история от моя контакт с български студенти по време на университета и български професор по византийска история.
След службата ми в Корпуса на мира се завърнах в САЩ за следдипломно образование, без да планирам връщане в България. Докато завърших аспирантура през 2012 г., попаднах на възможността да се върна за кратък ангажимент, за да подкрепя една тогава млада организация – фондация “Заедно в час”. Първоначално ангажиментът беше за няколко месеца, но бързо се влюбих в работата и мисията на организацията, така че, когато ми беше предложена позиция на пълен работен ден, щастливо реших да остана. Тогава срещнах моята съпруга Мая, която със сигурност помогна за моето решение (усмихва се).
Живея в България от около 10 години общо. През това време съм живял в Бобов дол няколко месеца, когато пристигнах като доброволец от Корпуса на мира, в Кърджали 3 години като доброволец от същата организация и сега в София от 2012 година.
През цялото това време имах привилегията да пътувам из страната до много различни общности както за удоволствие, така и като част от работата си в “Заедно в час”, където бях ръководител на учителската подкрепа до есента на 2018 г., а сега в Тръст за социална алтернатива, където понастоящем съм експерт по оценка, и българо-американската комисия на Фулбрайт, където имам честта да работя в борда. За мен беше истинско удоволствие да мога да общувам с толкова много хора, особено с тези, които се стремят да направят положителна промяна в техните общности, България и широкия свят. От първа ръка успях да видя колко се е променила България през последното десетилетие и поддържам силно чувство на оптимизъм за бъдещото си развитие.
От 2013 г. съм щастливо женен за съпругата си Мая, която е от друго страхотно място в България – Габрово. Първоначално се срещнахме, когато работех в “Заедно в час”, а тя беше участник в програмата. Тя е постоянен източник на вдъхновение за мен и ми помага да се ориентирам в тънкостите на българската култура. Освен това е и чудесен спътник за пътувания и туризъм, дори ако поставя под въпрос житейските си решения за кратко всеки път, когато я влача нагоре в планината (смее се). Нейната щедрост и тази на семейството ѝ противоречи на всички стереотипи за „стиснати габровци.“
Живеем в центъра на София – град, който, честно казано, не ми хареса, когато за първи път пристигнах в България. Откакто живея тук обаче, свикнах и взе да ми харесва. Вярвам, че се е променил към по-добро през последното десетилетие, и мисля, че прекарването на повече време тук помогна да променя мнението си. Това е типът град, за който човек се нуждае от известно време, за да го оцени истински.
Открих, че българите имат начин скоро да ви приемат в живота си. Изгубих броя пъти, когато съм бил канен в дом и са ме приемали като част от семейството, често малко след среща с някого. Това е доста различно от държавите, в които хората са склонни да бъдат по-приятелски външно, но донякъде сдържани, когато става въпрос за по-дълбока връзка.
Българите все още поддържат силна връзка със земята, която според мен е загубена до голяма степен на Запад. Фактът, че повечето хора все още имат родно село и се гордеят с неща като домашно вино, ракия и лютеница, е прекрасен (и вкусен също!).
Трябва също да кажа, че идвайки от много равнинен район на САЩ, аз наистина обикнах планините в България. Те са толкова достъпни и е чудесно да живеете в град, в който можете да скочите с обществен автобус и да сте в планината след половин час.
Голяма част от работата ми в България е свързана с това да помогна на хората да постигнат пълния си потенциал. Това е предизвикателство не само в България, но и навсякъде по света, тъй като често има бариери, с които хората се сблъскват напълно произволно поради вида на семейството, в което са родени, мястото, където са родени, етническата им принадлежност и т.н. Всички се справяме добре, когато всеки получи справедлив шанс, и аз ще продължа да работя за постигането на това.
Автор: Венелин Добрев
