Без боб и леща днес – медена питка гони болестите
На днешната дата – 17 януари, православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден.
Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи “безценен, неоценим, който няма цена”. Другото му значение е “който влиза в бой”.
Празниците посветени на светците Антоний и Атанасий са част от зимния български календарен цикъл. Православната църква е посветила тези дни на тяхната памет. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народа ги е възприел като свои след приемането на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет.
Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители – християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. Когато бил на 18 години, неговите родители починали. Дори и без техния контрол, той не се поддал на изкушенията на света и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.
Легендата за Свети Антоний разказва, че през една нощ всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци и мечки нападнали светеца нанасяйки му тежки рани. Той обаче не се уплашил и не побягнал, а легнал на пода, надсмивайки се над безсилието на своите врагове, като им казвал: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!” И в миг всички гадини изчезнали. През пролуката на тавана се промъкнал светъл лъч, от който раните му били излекувани.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. Там, в пълно усамотение и мълчание, прекарал 20 години от живота си. За тази си отдаденост бил възнаграден с чудотворни способности, както и с дарбата да изцерява болните. Когато лекувал, Антоний винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не нему, а единствено на Бога и призовавал хората да бъдат добродетелни.
Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той успял да убеди много езичници да приемат християнството. Светецът стигнал до извода,че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас и заявил: „От бога повече не се боя – обичам го!”
В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, точилари. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачите, железарите, ножарите.
Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен “тържество на християнството”.
Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато дал последното си благословение към тях, небесна радост озарила лицето му.
Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.
Антоновден в народните обичаи
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. Често наричат светците „бащи на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна – защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива – да не се разболяват децата; не се плете и шие.
Те правят само содени питки, намазани с мед и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята”, т.е. за чумата. Затова Антоновден е наричан още и Лелинден, Чуминден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята” – чумата.
На Антоновден на трапезата не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите, но задължително присъстват обредните ястия: кокошка, баница, орехи, мед и др. На следващия ден е денят на Св. Атанасий. Според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „ Атанас гялди и яз гилди”
На днешния ден празнуват: Антон, Антоан, Антоанета, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо,Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка
Източни: БПЦ
