Всички пътеки водят към хижа Амбарица и всички невероятни истории тръгват от хижа Амбарица. Това важи всяка година към края на месец юли, откакто започна “Фестивал на боровинките”, който в последствие се превърна в “Боровинкови нощи”. Под ритмите на живата музика, танците и всички прекрасни неща, които се случват там премина и тазгодишното издание на фестивала. И сега само с две думи – Заслужавааше си! Енергията на това място е просто уникална. Събрани на едно място от всяка част на страната, а даже и от чужбина, стотици хора които обменят идеи, мечти и виждания. Няма значение откъде си тръгнал, всички пътеки свършват пред цветните поляни на хижа Амбарица.
За нас преходът до хижата тръгна от град Сопот. Маршрутът не е особенно труден, само с няколко по-задъхващи изкачвания. Но гледките, които се откриват могат да спрат дъха ти. Безкрайни зелени поляни, разчупени от естествените гънки на планината придават усещането, че ходиш по зелено море. А за да бъде преживяването до хижата още по-приятно помогнаха всички боровинки, ягоди и малини, които можеше да видиш на почти всяка крачка.
Така с малко лилави езици (боровинките определено бяха ”един път”) ние стигнахме до хижа Амбарица. Доста огладняли, първото нещо, което ни грабна вниманието бяха гозбите, които бяха приготвили там. И със сигурност трябваше да си хапнеш с две питчици. Една беше малко. Невероятно беше усещането как прииждаха хора от всички пътеки, които водят към хижата. И виждаш всякакви хора. Това място е за всички. Със своята енергия, то успява да обедини и да накара, поне за малко, всички да живеят като едно.
Самият фестивал започна към 17:30 с “Open stage”, там всеки можеше да покаже нещо. Ние решихме да гледаме отстрани и да играем карти. И това може би беше едно от най-приятните ми играения на карти. Около теб обикалят хора, носи се лека глъчка, леко повишававана от нечий смях, а за фон беше красивото народно пеене от сцената. Атмосферата започваше да се заформя..
А сега представете си да гледате филми, докато над вас е млечния път, а на хоризонта седи „Малката мечка“. „Боровинковите нощи“ ни подариха това невероятно преживяване. Благодарение на „Кинематограф“ успяхме да се насладим на няколко късометражни филма от цял свят. Всичко започна с един филм от Испания, изигран брилянтно от деца. Между тях възниква спор. Едното хлапе твърди, че има тунел във времепространството в двора на училището, а неговия приятел твърде, че това са пълни глупости. И двамата ще стигнат докрая, за да докажат техните разбирания. ”Einstein-Rosen“
Върнахме се и около 15 години назад с 2 филма. Единият, от Нова Зеландия, ни отведе в една лятна нощ на един паркинг и две коли. Чуденето на двете момчета как да убият скуката бива грубо прекъснато от момиче в другата кола, което им показва среден пръст. Как децата отработват ситуации, в които чувства емоции като големите?
Другият филм, от Обединеното кралство разказва за един човек, който на всеки концерт много държи да е първият, който ще започне да пляска. Това обаче не остава незабелязано и един пианист ще реши да му даде урок.
А всичко завърши със “Seen” на режисьорите Петър Бояджиев и Николай Драганов – уникална история със забележителен визуален монтаж, преплитащ всевъзможните нива на комуникация през модерните технологии. Как обаче променят те взаимоотношенията ни?
След това програмата на феста продължи със сет на DJ Sly, който успя да накара почти всички да танцуват. Атмосферата беше страхотна. Но като гости на планината, трябваше да я оставим да почива. Силната музика спря, но акустичните изпълнения не затихнаха през цялата нощ.
На следващия ден всичко продължи. Силно начало дадоха мекиците, които в комбинация с боровинково сладко и чист въздух вдъхнаха едно специално усещане. Но за съжаление малко след това фестивалът за нас приключи.. Неотложни ангажименти в София ни принудиха да се приберем. Но следващата година ще се върнем! За още боровинки, мекици и невероятни емоции.
Благодарим на Ема Гатева, която създаде този фестивал! Благодарим и на планината, че беше такъв страхотен домакин.
А програмата за 27ми, която оставихме след себе си беше повече от богата: Работилнички по пеене, рисуване върху текстил, пирографиране, йога, модерен балет, също айляк градина, слаг лайн, състезание по цепене на дърва, забавни игри на открито за малки и големи.
Бяха организирани и няколко беседи, които щеше да се говори „За Земята“, за пълзящите и летящи приятели в България, за долекарска помощ, за историята и постиженията на фестивала „Събуди се“ в Куклен. А преди в полунощ отново всичко да премине към акустично звучене ще се гостите ще се веселят с голямата мъжка фолклорна група Равнец, NRD G, JamБуре и театър на сенките!
И да не забравяме, със сигурност е имало боровинки.
Текст и снимки: Симеон Тенев
4.5
5