“Очите са заслепени, душата е в екстаз!”, пише след откриването му Стендал
Театър “Сан Карло” в Неапол е първият и все още действащ оперен театър в света. През XVIII век той е бил най-големият в Европа и е разполагал с 3285 места, по-късно след реконструкциите през XIX и XX век местата са значително намалени и днес те са 1386. Той отваря врати на 4 ноември 1737 г. – на имения ден на крал Карло ди Борбон.
Неаполитанският храм на лириката “Сан Карло” е създаден 41 години преди Миланската “Ла Скала” и 55 години, преди Театър “Ла Фениче” във Венеция.
През нощта на 12 срещу 13 февруари 1816 г. театърът е запален умишлено и изгаря до основи. Само няколко дни по-късно, с постановление на крал Фердинанд IV започва неговото възстановяване. През 1943 г. по време на Втората световна война театърът е засегнат от бомбардировките, а през 1969 г. е ударен от мълния и тогава рухва част от фасадата, но и в двата случая е възстановен бързо, без да се губи пълен сезон.
През годините негови директори са били композиторите Джоакино Росини и Гаетано Доницети. На тази сцена е представял и очаквал реакцията на публиката за своите произведения Винченцо Белини. Сред великите музиканти, стъпвали там са младият Моцарт, Хендел, Хайдн, Паганини и много други.
Сред големите оперни гласове, пели в театър “Сан Карло” са Бениамино Джили, Франко Корели, Енрико Карузо, Райна Кабаиванска, Мирела Френи, Лучано Павароти, Николай Гяуров, Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго.
Театър “Сан Карло” е дом и на една от водещите балетни академии в цял свят и там се представят освен оперни и балетни спектакли.
Сред световните имена на балета, гостували в Театър “Сан Карло” се открояват тези на Владимир Василиев – Богът на танца, Екатерина Максимова, великият Рудолф Нуреев, Наталия Макарова.
Театро”Сан Карло” е меката на операта в Южна Италия, за който и Райна Кабаиванска казва, че е най-хубавият театър в света.
Театър “Сан Карло” в Неапол е най-старата и все още действаща опера в света.
И си е все там, в Неапол, и все така е домакин на най-добрите оперни гласове по света. Никой не го е покрил с плексиглас, който да се напука след първия сняг, никой не го е облепил с фаянсови плочки, наричайки това “реставрация”, него е оставил да се руши или да го събори нарочно, за да построи хотел, паркинг или мол на негово място. Защото ей там, на едни 1250 км. оттук, хората имат традиции. И памет. И вкус. И уважение към предците си. Имат критерии за изкуство, стил, класа, красота, култура и паметници, които остават не подвластни нито на времето, нито на конюнктурата. Всички театри след “Сан Карло” са строени по негов образец. На откриването на огромната, впечатляваща зала, присъства самият Стендал, който е толкова опиянен от красотата и величието на театъра, че произнася една вечна фраза: “Няма друг в Европа, който поне малко да се доближава до този театър, но той дава идеята за всички останали. Очите са заслепени, душата е в екстаз”
282 години след създаването си “Сан Карло”продължава да е италианският храм на лириката.
Снимки: Facebook
