Европейската комисия приключи първия двугодишен цикъл „Състояние на здравеопазването в ЕС“.
Здравното състояние на хората в България, според оценката на комисията се подобрява по-бавно, отколкото в други държави от ЕС, както показва системно ниската продължителност на живота. С няколко скорошни реформи е направен опит българската система на здравеопазването да бъде отклонена от прекомерното разчитане на болничната помощ и да бъде повишена нейната ефективност. Въпреки това предизвикателствата по отношение на достъпа и качеството остават значителни.
Какво заключва докладът за България:
1. Системата на здравеопазването в България е изправена едновременно пред няколко големи предизвикателства. България има втората най-ниска продължителност на живота в ЕС (след Литва) и някои тревожно високи поведенчески рискови фактори (тютюнопушене, употреба на алкохол, увеличаване
на затлъстяването), както и бързо застаряващо население, недостиг на работна сила и ниски разходи за здравеопазване. Тя ще трябва да избира разумно, за да изразходва стратегически ограничените си ресурси и да запази устойчивостта на здравната система.
2. Здравната система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, изразена в постоянно висока смъртност от заболявания, като например сърдечно-съдови заболявания, и нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. Всъщност България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания (например инсулт) в ЕС и много ниска честота на преживяемост при няколко ракови заболявания. Това говори за значителни възможности за подобряване на здравните услуги, например чрез подобряване на достъпа до и качеството на грижите, както и по-добра профилактика и по- добра координация на грижите.
3. Положителен признак е това, че от 2008 г. насам е постигнат известен напредък в областта на здравната профилактика и ранната диагностика на хронични болести, а в последно време и с опитите за въвеждане на интегрирана грижа. В бюджета за 2017 г. са заделени допълнителни средства например за ранна диагностика на сърдечно-съдови заболявания. И все пак е необходимо повече време за постигане на реални резултати.
4. Финансирането на здравеопазването се характеризира с ниски общи разходи, както и с много високи преки плащания от потребителите. Въпреки че през последните години ръстът на разходите за здравеопазване изпревари икономиката като цяло, приходната база трябва да се разшири, за да бъде защитена от икономически сътресения, ниска заетост, значителна сива икономика и влошаване на коефициента на зависимост поради застаряването.
5. По-доброто разпределение и използване на ресурсите има потенциала да повиши ефективността. Понастоящем България изразходва по-голямата част от ресурсите си за лекарствени продукти и болнична помощ. Първичната помощ може да бъде засилена и повече случаи могат да бъдат лекувани в амбулаторната и извънболничната помощ. Неотдавнашните реформи в болничния сектор бяха насочени към решаването на този проблем. Освен това разходите за лекарствени продукти трябва да продължат да бъдат във фокуса на вниманието. С вече започналото въвеждане на оценката на здравните технологии, основните причини за високите разходи за лекарствени продукти (като например цените и обемите) могат да бъдат правилно оценени и да бъдат разработени нови политики.
6. Достъпът до здравни услуги продължава да бъде проблематичен. Около 12 % от гражданите са без осигуровка, а големите преки плащания на потребителите застрашават достъпа до здравни грижи за уязвимите групи, включително ромите, домакинствата с по-ниски доходи и възрастните хора. Въпреки че съществува освобождаване от някои потребителски такси, с това хората не са предпазени от неофициалните плащания, които все още съществуват в България. Изминаваното разстояние и наличието на лекари също създават важни бариери пред достъпа, особено за хората в групите с по-ниски доходи.
7 (Бъдещата) работна сила е изправена пред тежък недостиг и постоянен проблем с миграцията. Най-вече има големи регионални различия в разпределението на общопрактикуващите лекари и голям недостиг на медицински сестри. Специалистите в сферата на здравеопазването мигрират към други държави в търсене на по-добри перспективи за кариерно развитие и по-добро заплащане. Необходими са политики за решаване на тези проблеми, за да може да се гарантират достатъчни човешките ресурси и комбинация от умения в дългосрочен план.
8. Постигнат е така необходимият напредък в укрепването на управлението и отчетността на българската система на здравеопазването. Предвид широкия спектър от предизвикателства, които предстоят, посоката и изпълнението на последните планове са окуражаващи.
5