Идеята подкрепиха 120 педагози, участващи в Националната кръгла маса за
менторството в училищата и детските градини, организирана от
Департамента за квалификация и професионално развитие на
педагогическите специалисти към ПУ „Паисий Хилендарски“
Иновативност и креативност, а не клониране на кадри, е смисълът на
наставничеството в образованието ни. Само така то ще бъде истински
ефективно. Около тази идея се обединиха около 120 участници в Националната
кръгла маса „Ролята на наставничеството в системата на предучилищното и
училищното образование“. Форумът бе организиран от Департамента за
квалификация и професионално развитие на педагогическите специалисти
(ДКПРПС) към Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” и се проведе на
1 декември.
„Формата на наставничество от типа „клонинг“ не е досатъчно резултатна.
Трябва да се фокусираме над такава професионална подкрепа към
новоназначените учители, при чието осъществяване възрастта и опитът да не
са водещите, а същественото да бъдат проявите на новаторство и творчески
подход, заяви директорът на ДКПРПС проф. д-р Галин Цоков. Едно от
обмисляните предложения от университетите е занапред наставници да имат
право да стават също и учители например с 3-годишен стаж. В момента според
ЗПУО и Наредба 12 на МОН ментори могат да са единствено старши и главни
учители. „За да имаме повече креативност в наставничеството, нужна е „свежа
кръв“, дискутираха участниците в проявата. В залата присъстваха
представители на 28 РУО в страната, директори на детски градини и училища,
учители, старши учители, представители на Министерството на образованието,
на домакините от Пловдивдския университет „Паисий Хилендарски“, на
Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Тракийския университет в
Стара Загора.
Темата на Националната кръгла маса е поредното успешно попадение на
ДКПРПС, каза в приветствието си към организаторите проф. д-р Асен Рахнев,
председател на Общото събрание на Пловдивския университет „Паисий
Хилендарски“.
„80 процента от завършващите университетите педагози не се вливат в
системата на образованието. А ние трябва да ги задържим там“, категоричен бе
и директорът на Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ към МОН Лазар
Додев. Една от ползите на от наставничеството за образователните институции
е снижаване на текучеството на кадрите за сметка на засилване на
професионалната мотивация. Менторството понижава и риска от
професионално прегряване. „По-лесно се краде занаят, ако някой те насочва.
Някога чиракуването е отнемало години, хората са си плащали. Сега ние се
стремим да бъдем максимално открити и да предоставяме „тайните“ на
професията,защото всяка от страните в този процес има интерес той да е
ефективен“, каза Лазар Додев.
В момента възнаграждението на наставниците е ниско, смятат участниците в
кръглата маса. В закона е записано „не по-малко от 50 лева на месец до 1
година“, но трябва да се увеличи, за да има мотивация, категорични са
педагозите. Смисълът на наставничеството е да се подпомогне
приемствеността на професионализма от утвърдените кадри с опит към
новоназначените им на работа колеги в образованието.
„Национална специфична черта е да не споделяме, а този индивидуализъм
пречи да вървим напред. В САЩ например дори и добрите кадри ползват
ментори“, каза при откриването на Националната кръгла маса зам.-кметът на
Пловдив Стефан Стоянов.
„Радостно е, че университетите вече се грижат за квалификацията не само на
студентите – тоест на бъдещите учители, които подготвят, но и на действащите
учители. Това е много важна политика на МОН“, смята проф. д-р Росица
Пенкова, директор на Департамента за информация и усъвършенстване на
учители към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Масово има
учители над 35-годишна възраст със стаж по 2-3 г. Това са хора, завършили
педагогически специалности, работили в друга сфера, натрупали опит там, и
решили да се върнат към професията на учител. По тази причина е важно
наставникът да не бъде само за младите нови специалисти, заяви проф. д-р
Росица Пенкова.
Възможност наставниците да получават професионално-квалификационни
степени, без плащане на такси, предстои да се въведе в Пловдивския
университет „Паисий Хилендарски“. Това е въпрос на договореност и изграждане на мрежи между вузовете, училищата, образователното министерство.
