Димитър Попгеоргиев завършва графика в Националната художествена академия през 1987 г. и работи в областта на дълбокопечатните техники в графиката, верниму (мек лак), акватинта (воден маниер) , суха игла и др. Участвал е в много международни биеналета и е правил десетки самостоятелни изложби в чужбина и у нас.
Поводът за срещата ни с художника Димитър Попгеоргиев е предстоящата му изложба “Дипломиране”.
Какво е вашето виждане върху младите творци в областта на изобразителното изкуство днес?
Технологиите, определено разглезват творците, които все повече разчитат на тях, отколкото на собствените си идеи. Много малко са завършилите образование в областта на изобразителното изкуство, които търсят развитие в България. Все по-рядко се намират таланти, но ги има.
А има ли реализация за художниците в България?
Много е трудно, особено що се отнася до изящното изкуство. Да вземем за пример киното и театрите. Tе всъщност са сцена и поле за изява на творците в тези области. От друга страна, създавайки картина, един художник сам трябва да помисли как да я покаже, реализира, продаде, затова е далеч по-сложно. Тази почти невъзможна реализация е причина за загубата на интерес към изобразителното изкуство. През 60-те и 70-те години, за 10 места в академията са се борили над 200 човека, а днес минимумът дори не може да бъде запълнен. Колегите, които завършват сега нямат конкуренция и това е причина изкуството на младите да не е на добро ниво.
Какви са проблемите на творците днес?
Трудната реализация на художниците и малкото приложение на професията са основни проблеми. Да си финансово стабилен и независим и да се занимаваш само с изобразително изкуство не би било лесно. На Запад все пак има хора, които могат да си позволят да творят и да се издържат от това.
Достатъчно добро ли е авторско право в областта на изобразителното изкуство според Вас?
В България, художниците не са добре защитени. За разлика от музикалната индустрия, където има органи отговарящи за авторското право, в сферата на изобразителното изкуство няма. Хубаво би било ако можеше човек да патентова идеите си и да търси правата си. Аз самият, неведнъж съм ставал жертва на тези практики, случвало ми се е фотографи да заимстват мои идеи и да ги представя във вариант на снимка.
Как Ви хрумна да наречете изложбата си “Дипломиране”?
“В началото на лятото реших да посетя Националната Художествена академия, за да се видя с колеги и случайно попаднах на дипломни защити на студенти от специалност „Графика“. Особено любопитно ми беше да изгледам всички защити и какво представят дипломантите, тъй като точно преди 30 години аз се бях дипломирал по специалността в същите ателиета на Академията.
Това, което видях беше доста по-различно от начина, по който защитата на дипломните работи се случваше по мое време и това ме провокира да направя изложба, в която да покажа мои ранни творби от студентските години и също така от по-късен период.
Идеята ми е не да провокирам младите творци, които завършват Академията да правят сравнение между преди и сега /което никак не е без значение/, а да се опитат да открият наличието на приемственост и традиции в графичното изкуство в България.”
4.5