Интервю с Н. Пр. Бабар Хашми, Посланик на Пакистан в България. С него разговаря Светослав Нахум
Ваше Превъзходителство, какви са Вашите впечатления от България?
България, бидейки антична и загадъчна земя, е привличала и очаровала милиони хора в продължение на векове. Лично за мен е привилегия и чест да бъда Посланик на Пакистан във вашата древна и красива страна. Като скрит скъпоценен камък на Балканите, България омагьосва и пленява. Прекрасната топлосърдечност и щедрото приятелство, съчетани с българската дарба да се надмогват всякакви тежки предизвикателства я превръщат в още по-интересно и обаятелно място.
Сега, когато се спомене за срамежливостта в очите, очарователната усмивка, привлекателната заблуда, ездача върху коня, светостта на Рила и на джамия Баня Баши, или дори само за всеприсъстващото ухание на българската роза, тогава България държи всекиго увлечен и приобщен. От нейната древна история до редящите се хълмове на Балкана, от дълбоките клисури и тучните зелени долини до гъстите гори и бреговете на Черно море, има по нещо за всеки, на което да се радва и наслаждава. Казано кратко и сърдечно, България е много, много хубава и много, много красива!
Бихте ли очертали съвременните литературни процеси в Пакистан?
Нека започна с това, че е трудно да се обобщава. В същото време, може би както писателите навсякъде по света, пакистанските писатели и поети са чувствителни към непосредствено заобикалящата ги действителност и ежедневните предизвикателства. Те също така възприемат света с вътрешното си око, претворяват изживяванията си и след това създават произведения, които превръщат вътрешното изживяване във всеобхватно послание. Така че, някои от тях се потапят в реализма или песимизма, а други пък биха избрали оптимизма. В пакистанските произведения могат да бъдат открити всички съвременни тенденции, характерни за литературата на други страни, включително тази на България.
Как виждате бъдещето на сътрудничеството между литературните творци на България и Пакистан?
Пакистан и България се радват на дългогодишни приятелски връзки. Повече от половин век вече двустранните дипломатически отношения са белязани от взаимно уважение, взаимни интереси, взаимно доверие и непоклатимо приятелство. И двете държави са наследници на по-стари култури и древни цивилизации. Независимо от това, въпреки половин вековните приятелски отношения, поради езиковата бариера и някои свързани фактори, писателите и поетите от двете страни не са имали възможността да общуват помежду си толкова често, колкото би трябвало. Аз вярвам, че писателите от нашите две страни могат по-нататък да задълбочат историческите, културните и творческите взаимоотношения между Пакистан и България. Моето желание е те да създадат и поддържат градивен литературен обмен. Писателите и поетите от двете страни, чрез благоприятната подкрепа на Съюза на българските писатели и Академията за литература на Пакистан биха могли да сътворят здрава свръзка, например чрез подписване на Меморандум за сътрудничество в тази област. Те също така биха могли да преведат литературни произведения от двете държави на техните родни езици, т.е., от български на урду и обратно. Някои текстове съществуват и на английски език, което прави превода им на български и урду дори още по-лесен. Също така, писателите от двете страни биха могли да разменят визити и да участват в литературни конференции и симпозиуми в Пакистан и България, и по този начин да общуват помежду си по-често.
Интервюто взе: Светослав Нахум, в. Слово
