Първото за България прогнозно събитие на сп. The Economist The World In 2018 Gala Dinner се проведе в обновената зала 3 на НДК, в която ще се състоят официалните срещи в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС през следващите шест месеца. Наред със Сингапур, Хонконг, Ню Йорк, Лондон и Атина, София също се нареди сред домакините на това изключително събитие. Международни делегати, посланици, висши мениджъри, бизнес лидери и анализатори имаха възможността да се включат в дискусията за предизвикателствата пред света през 2018, в която участваха министър Лиляна Павлова, еврокомисар Мария Габриел, Пламен Русев, създател на Webit, Марчин Олендер, мениджър „Публична политика и връзки с правителството“ на Google, арх. Пламен Мирянов, председател на борда на директорите на Arteks Engineering и Любомир Минчев, основател на Telelink.
Събитието започна с представяне на основните теми за предстоящата година, маркирани от
редактора на сп. The Economist Джон Андрюс – противопоставянето между „тръмпизма“ и „макронизма“ или затворен срещу отворен свят; интересни предстоящи избори в Бразилия, Мексико, Италия и междинните в САЩ; преплитането между спорта и политиката на наближаващите Олимпийски игри в Южна Корея и световното първенство по футбол; очакваните промени в управленските фигури на Япония, Куба и вероятно Саудитска Арабия. Според Андрюс има голяма вероятност през 2018 година да бъде открита ваксина срещу маларията. „2018 година ще бъде емблематична година“, прогнозира той.
Министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова поведе дискусията на вечерта, като подчерта, че по време на председателството ще се говори и пише на български език. Тя представи пред делегатите на събитието приоритетите и програмата на правителството за нашето председателство, като допълни изказването си с любопитни за чуждестранните гости факти за България. „Страната ни е втора в света по богатство на минерални извори след Исландия, трета по артефакти след Италия и Гърция, заемаме първото място като износител на лавандулово масло и производител на най-качественото розово масло“, разказа министър Павлова. Тя изрази и убедеността си, че България може да се превърне в дигитален хъб на Балканите предвид възможностите и инвестициите в тази сфера през последните няколко години.
Изказването на министър Павлова беше допълнено от вдъхновяващите филми, създадени от арх. Пламен Пламенов Мирянов и фондация „Нашият дом е България“. „Глаголицата“ и „Розобер“ са кратки видеа, показващи емблематични картини от страната ни, разказващи за нашата история и традиции, с които да се гордеем.
“2018-та година е преломна в много отношения за Европа и света”, каза еврокомисар Мария Габриел. Тя посочи, че от нас самите зависи дали ще трансформираме предизвикателствата във възможности. „Цифровизацията е основен двигател на икономиката и трябва да продължим инвестициите в нея. Само стойността на икономиката на данни може да достигне 739 милиарда евро до 2020 г., което се равнява на 4% от БВП. Но когато говорим за икономически растеж, трябва да имаме дългосрочен поглед. Хоризонтът ни дават високопроизводителните изчислителни технологии, които са мой приоритет. Нужно е да върнем Европа на картата на високотехнологичните световни сили“, апелира комисар Габриел. Европейската комисия вече обяви плановете си да инвестира съвместно с държавите членки в изграждането на европейска инфраструктура от суперкомпютри от световна класа. Мария Габриел подчерта необходимостта от целенасочени усилия в посока киберсигурност и предотвратяване на зачестяващите кибератаки. Амбициозен пакет от мерки за подобряване на политиката на ЕС в тази област са първата стъпка, но за изпълнението им са нужни и добре подготвени специалисти с цифрови умения. „За да отговори на този дефицит, Европейската комисия дава своя принос чрез програми като Европейската програма за умения, Европейската и националните коалиции за цифрови умения и работни места, схемата „Цифрова възможност“, която ще даде възможност на близо 6000 студенти да придобият практически опит в областта на технологиите чрез трансграничен стаж“, обясни българският еврокомисар. „2018-та година е ключова за единния цифров пазар. Само свързвайки идеите и действията си ще можем да направим така, че цифровата трансформация да работи за всички нас. Нашите граждани и предприятия трябва да видят Европа като световен цифров лидер“, каза още Мария Габриел.
Пламен Русев, създател на Webit, сподели визията на своята фондация – да се преоткрие бъдещето на Европа чрез интелигентна специализация в Централна и Източна Европа, както и проекта София да се превърне в дигитална столица. Той предложи България да създаде платформа за финанcиpане на ІCО компании.
“Докато индустриалната революция беше свързана с фабрики и производство, дигиталната се гради върху платформи“, каза Любомир Минчев основател и CEO на Telelink. Той посочи, че четвъртата индустриална революция има три основни измерения: скорост, обхват и ефект. Тя се развива експоненциално, за разлика от предишните. Дигитализацията вече е започнала да трансформира повечето индустрии, но ефектът върху компаниите, независимо, че е значителен, все още съвсем не е пълен. Любомир Минчев обясни, че в много от секторите влиянието на цифровизацията предстои да се усети сериозно и да промени начина, по който функционират, като например финансовите услуги, транспорта, управлението, земеделие, здравеопазване и др.
Конферентната част на събитието приключи с филма, представящ страната ни по повод българското председателство на Съвета на ЕС „Няма как да не се влюбиш в нея“. „Азбуката и езиците ни може и да са различни, но докато течаха тези кадри, по лицата на всички ви се четеше универсалния език на усмивката“, коментира Джон Андрюс. The World in 2018 Gala Dinner завърши с традиционния въпросник, на който гостите трябваше да отговорят, като се позоват на публикациите, съдържащи се в печатно издание „Светът през 2018“.
