Снимка: Boys and their toys. (Reuters/Stringer)
Доказателствата показват, че е трудно да се направят обобщения за целия епизод на разпространение на ядрени оръжия в Пакистан, тъй като в трите разглеждани случая са включени различни мотиви, обстоятелства и участници. Дори отделните етапи на всеки отделен случай изискват отделно третиране – например Иран и Северна Корея правят ядрени сделки с мрежата на AQ Khan на два отделни етапа, като между тях има разлика, пише Кварц.
Иранската дилема
Например, обстоятелствата, при които Пакистан помогна на Иран през 1987 г., бяха значително различни от ядреното сътрудничество на Ирак с Иран през 1993-94 година.
В първата фаза двусмислените отношенияна с Иран, бяха в съответствие с инструкциите, които получиха от майора на пакистанската армия Зия и неговата колегия, а генерал Аслам Бег най-вероятно беше напълно информиран. Бег определено защити Хан (ръководител на международна операция по разпространение на ядрени технологии на черния пазар) по време на управлението на пакистанстака армия от Зиа. След възхода на Бег като началник на армията през август 1988 г., политиката по отношение на ядреното сътрудничество с Иран беше рационализирана. Бег бе на мнение, че глобалното разпространение на ядрени оръжия може да доведе до многополюсен свят, който да отговаря на интересите на Пакистан по-добре от биполярен или еднополюсен свят, доминиран от Съединените щати.
Във втория етап на ядрените връзки на Пакистан с Иран (1993-94 г.), както политическата ситуация, така и контекста на регионалната сигурност се промениха значително. Иран и Саудитска Арабия се бореха срещу прокурорска сектантска война в Пакистан, водеща до значително насилие, а Пакистан и Иран развиха различни интереси в Афганистан (с Исламабад в подкрепа на талибаните). Пакистанските военни не можаха да подкрепят ядрените амбиции на Иран в тази нова ситуация. Освен това Аслам Бег се оттегля от армията през 1991 г. и вече не е в състояние да подкрепя и да осигурява покритие на дейността на Хан.
Хан обаче реагира положително, когато се обръща към Иран, чрез трети страни с финансови интереси. Той би могъл да преследва подобни интереси, знаейки, че пакистанската армия е готова за усилията му да закупи ракета “No-Dong” от Северна Корея и по този начин е имунизиран от всякакви проблеми. Към средата на 90-те години Хан също така разрабова подробни брошури и пакети, съдържащи важна информация, оборудване и документация, често цифровизирани, достатъчни, за да привлекат вниманието на потенциални клиенти, насочени към увеличаване на печалбите му и удовлетворяване на желанието му за разпространение.
Както твърди Дейвид Олбрайт, съучастници на Хан в тези продажби на ядрени оръжия са европейски инженери и амбициозни бизнесмени, които бързо забогатяха: “те са натрупали милиони долари в тайни банкови сметки” и “също са управлявали бизнеса, в търсенето на обещаващи нови пазари. ”
Втората фаза на ядрените връзки между Пакистан и Иран е продукт на такива мотивации.
Севернокорейският канал
Пакистанското ядрено сътрудничество със Северна Корея бе напълно различно от това с Иран. Пакистан отчаяно се нуждае от ракетната технология No-Dong, а Северна Корея първоначално се колебае. Накрая Хан се включи и сделката бе направена около 1994 година.
Въпреки това, както в случая с Иран, втората фаза на това взаимодействие е различна от първата. Никаква трета страна не беше замесена в този случай, но Хан, вероятно по свое съгласие, продължи да помага на Северна Корея в края на 90-те и началото на 2000-те. Доказателството, обаче, е малко мътно в тази втора фаза на много преброявания, тъй като липсва твърда информация.
Либия, в сравнение с другите ситуации, е отворен и затворен случай, тъй като има все по-големи доказателства, че международната мрежа на Хан е била изцяло включена, но в независима позиция. Има известно объркване относно това защо президентът Мушараф посети Либия през 2000 г. и как пътуването съвпадна с публикуването на реклама в пакистанските вестници относно процедурите, които трябва да бъдат спазвани при износа на ядрен материал.
Глобалният ред
По отношение на това, което вдъхнови и мотивира Хан и неговите поддръжници в пакистанското ядрено учреждение да прехвърлят ядрената технология в чужбина, фобията на Хан за САЩ и Израел, опитвайки се да унищожи ядрената програма на Пакистан, беше фактор, както и чувството за самоналожено задължение за помощ други мюсюлмански страни придобиват ядрена технология. Несигурният характер на пакистанската държава и религиозният светоглед на влиятелните елементи в нейните важни институции засилиха риска от разпространение на ядреното оръжие.
Трите критични периода, в които се стигна до разпространението на ядреното оръжие, станаха свидетели на тежко гражданско-военно напрежение, политическа нестабилност и нарастващи вътрешни и регионални заплахи за сигурността, които на свой ред създадоха благоприятна среда за относително малка група влиятелни хора за преследване на дейностите по разпространение на ядрени оръжия. Въпреки че от първите дни на програмата имаше елементарна система за управление на ядрената система, свободният контрол и липсата на механизми за мониторинг значително помогнаха на мрежата на AQ Khan. Слабият институционален мениджмънт и политическата поляризация създадоха хаос и объркване, което позволи на Хан и компанията да работят свободно.
Вдъхновени от изгарящото желание да се противопоставят на Запада като цяло и на Америка в частност, техните идеологически нагласи се въртяха около техните възприятия за сблъсък между мюсюлманския свят и Запада. И двамата са използвали стратегии за “създаване на мит”, за да постигнат своите цели – те подкрепиха иранските и либийските ядрени програми с визията да помагат на други мюсюлмански страни, нуждаещи се от ядрени оръжия.
Параноидната Саудитска Арабия
Перспективата на ядрени оръжия на Иран, ужасява Саудитска Арабия … Тази несигурност вдъхнови Саудитска Арабия да подобри връзките си с Израел и тайните комуникации през годините доведоха двете страни на една и съща страница по отношение на разработването на обща стратегия за противодействие на иранските ходове в региона. За Саудитска Арабия сигурността има най-голямо значение и страната дори би била готова да плати прекомерна цена за ядрени оръжия. Предизвикателството е, че закупуването на ядрени оръжия е съвсем различно от закупуването на друг военен хардуер. Идеята за ядрен чадър звучи по-правдоподобно и може би е най-добрият залог за саудитците. Но е трудно да се намери доставчик – с изключение на Пакистан, който може да бъде привлечен от такова предприятие при специални обстоятелства и на много висока цена, като същевременно гарантира, че ще контролира оръжията дори в този случай.
Но това е просто спекулация, тъй като няма твърди доказателства, които да предполагат такова тайно разбиране.
В действителност отказът на пакистанския парламент от официално искане на Саудитска Арабия през 2015 г. за подкрепа в саудитската военна офанзива срещу Йемен, е показателен за мисленето на Пакистан. Трудните военни и политически затруднения на Пакистан в чужбина са довели до страдание в страната, под формата на радикализация, сектантска фанатичност и насилие – и накрая се оказа, че е започнала да се учи от миналите си грешки.
