Ангел Симеонов
ЗАВЕТ
Посвещава се на 150-годишнината
от гибелта на Апостола
Бесилото черно стърчи на Голгота –
нашата съвест вековна.
То буди ни нощем, а денем с охота
не помним делата чутовни
и думите тежки, заветни,
и апостолски – свети и гневни,
да хвърлим, железен, хомота
на робския сън, на лъжата;
страстно да любим живота
и до сетния дъх – СВОБОДАТА!
Към нея ни води стръмна пътека.
Изкачваме я бавно, полека.
Сто и петдесет години не стигат,
дали пък ще стигнат и два века… –
„Водачите“ тръгват и спират,
и никога брод не намират…
Мълчим и крачим – народ без посока,
търпение тегне над „мирни“ глави.
„Народе????“ – написал бе нявга човека,
а стадото още върви ли, върви…
