АНГЕЛ СИМЕОНОВ
ПРОКЛЯТИЕ, ВЛАСТОГОНЦИ!
Аз чаках дълго, дълго чаках…,
затуй и никой нищо не разбра
за болката, обидата, гнева,
копнежа див за свобода
и надеждата, която не докачах…
А тя остана в миналия век,
отиде си със оня смел човек,
който даже със въжето на врата
пак вярваше, обичаше живота…
Но аз не мога вече да мълча:
Убихте вярата у мен,
убивахте я бавно, ден след ден
и не със изстрели в тила,
а с лъжи – над тридесет години.
Убихте и мечтите ни младежки, сини,
престъпници във тоги с дипломи фалшиви
и политици нискочели,
по две-три книжки някога прочели;
Престъпници без съвест, без морал,
натрупали престъпен капитал
от продадените си души.
Проклети да сте, фараони, фарисеи медногласни,
грабители на милиони – съдбите ни нещастни,
продали бащиното си огнище;
Слуги на чужди господари –
някои нови, други стари,
превърнахте държавата в бунище;
Крадци на бъдеще, продажни,
проклети да сте, властогонци, дважди!
