Днес от 18:00 часа в дворното пространство на къщата меузй “П. К. Яорвов” ще има вечер на гражданската поезия, съобщиха от Националния литературен музей. Събитието е под наслов „Да бъде ден!“ и е посветено на 120-годиншниата от рожетндеио на забележителния български поет- Христо Смирненски.
По този повод вечерта ще започне с приветствие от директора на Националния литературен музей “Атанас Капралов”. Именити български поети ще рецитират по едно от любимите им стихотворения на Смирненски. Сред участниците ще бъдат Георги Константинов, Надежда Захариева, Петър Анастасов, Надя Попова, Ивайло Диманов, Бойко Ламбовски, Светлана Йонкова, Димитър Христов, Иван Есенски, Елена Алекова, Румен Спасов, Анжела Димчева, Иван Бързаков и др. Те ще представят и по едно свое произведение на гражданска тематика.
В рамките на вечерта ще бъде представен официално и юбилейният вестник „120 години от рождението на Христо Смирненски“, който Националният литературен музей издава по повод годишнината.
Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София.
Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказва Войнишкото въстание през 1918 г. Разбунтувалите се срещу Фердинанд и правителството войници са отблъснати от юнкерите от Военното училище. Смирненски става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък – край Захарна фабрика. Ужасен от жестокостта, с която правителството разгромява метежниците, той напуска Военното училище през ноември и за това баща му е принуден да заплати голямо обезщетение.
След навлизането си в гражданския живот Смирненски става член на редакционната колегия на „Българан“, но същевременно изкарва прехраната си първоначално като писар втори разред в Управлението по транспорта, по-късно като карнетист, а след това е чиновник в дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор.
Той е ярък представител на авангардизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт, той се слави като изключително продуктивен автор – едно от последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от лявата литературна критика (и заради социалистическите идеи в творчеството си), но определен от съвременните му консервативни литературоведски кръгове като автор на „приложна поезия“, Смирненски е забележителен поет, неговата поезия е устремна, текстовете му имат изповеден характер и най-характерното за тях е тържественото и празнично усещане за една необходима промяна в света, огорчението от суровата действителност и готовността за борба за промяна. Неговите произведения са актуални и днес и са обект на обществен дебат (напр. „Приказка за стълбата“) и на търсения на литературната критика. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически, като основна тема в творчеството му е социалната несправедливост.
“Да бъде ден” е първото издание на стихосбирката на Христо Смирненски през 1922 година, като е смятана за един от “върховете на революционната поезия”.
Да бъде ден!
Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
“Да бъде ден! Да бъде ден!”
