Николина Барбутева е носителка на много литературни призове
Две поредни стихосбирки издава последователно от началото на годината младата учителка по история Николина Барбутева. Едната е озаглавена “Тake my hand”, предстои излизането на четвъртата й стихосбирка “Близост”, в която тя пресъздава свои интимни, лични и дълбоко съкровени емоции, преживявания и чувства.
“Преподавател съм по история в ОУ “Васил Петлешков” в Пловдив. Работата си като учител стартирах благодарение на участието си в програмата “Заедно в час”. След двугодишно участие в нея я завърших успешно, след което продължих работата си като учител, а в последствие станах и базов учител към ПУ “Паисий Хилендарски””, споделя Николина.
Авторката има издадени и други три стихосбирки – „Пътят към любовта , страданието и надеждата”‚ ”Силата на жената” и „Звезда на любовта”. Освен с поезия, Николина издава и белетристика. В електронен вариант се разпространява романът й „Афера”. Има две издадени авторски песни – „Your name” и „Всеки миг”. Победител е в множество конкурси за есе с различна тематика.
Мечтите и разочарованията, както и темата за възмездието, присъстват в романа й „Афера”.
„Това е история, която показва, че никога не трябва да се подиграваме с чистите чувства на някого, защото животът е един кръговрат и ако поругаем тази чистота и невинност, ще заплатим за болката, която сме причинили”, коментира Николина Барбутева.
Ето и някои от нейните стихове:
Грях
Лудост е, че пак го искам.
В омагьосан кръг живея.
Да се отрека от теб не умея
щом в тялото ти се притискам.
Жената е греховно създание.
Любовта й може да е лъжа.
Когато те мамя, наистина тъжа.
Съвестта ми е моето наказание.
Дали ще ме разбереш не зная.
Грях е да те предавам така.
Протегни ми за прошка ръка,
нека другиго пак да не желая.
Участта на нашето време
Робувах на представи и чужди модели.
Търсех одобрението в хорските слова.
Очаквах и другите в мен да са видели
красотата ми, ала така и не стана това.
Светът е в плен, ала не на красивото.
Светът ни се доверява само на лъжи.
Победа на жестокото над невинното –
от това сърцето ми е смирено и тъжи.
На пиедестал не стои скромността ни.
Свободата ни е от окови обладавана.
Участта на нашето време ще ни рани.
Душата човешка ще е все обругавана.
