Приключи 72-то издание на кинофестивала в Кан

Трагикомедия за нещастно бедно семейство спечели голямата награда на фестивала

72-рото издание на кинофестивала в Кан официално приключи с церемонията по раздаване на награди, включително и почетния приз “Златна палма”. Призовете бяха връчени за седем категории.

Наградата „Златна палма“ беше връчена на южнокорейския режисьор Бонг Джуун-Хоу за неговата черна комедия “Паразити”, чиято история проследява по хумористичен начин мрачният живот на едно безработно семейство.

Наградата „Златна палма“ беше връчена на южнокорейския режисьор Бонг Джуун-Хоу за неговата черна комедия “Паразити”

Белгийските режисьориЖан-Пиер и Люк Дарден спечелиха наградата за най-добра режисура за филма “Малкия Ахмед”. Във филма се разказва за 13-годишен младеж, който е запленен от примера на свой роднина, загинал при джихад.

Наградата за най-добър сценарий беше връчена на французойката Селин Сиама за “Потрет на младо огнено момиче”.

Призът за най-добър актьор получи Антонио Бандерас, а за най-добра актриса – Емили Бийчъм.
Дебютният филм на режисьорката Ладж Ли “Клетниците”, както и филмът “Бакурау” на бразилските режисьори Клебер Мендоса Фильо и Хулиано Дорнелес спечелиха наградата на журито. “Нашите майки” на режисьора Сезар Диас получи наградата Златна камера на кинофестивала.

Какъв беше избора на журито и изненадали то?

„Паразит” беше най-добрият филм в основния конкурс, споделя проф. Божидар Манов и допълни:  „Изборът на журито не бих казал, че е изненада, защото наистина корейския филм „Паразити” беше най-добрият филм  в основния конкурс на режисьора Бонг Джуун- Хоу. Тазгодишното издание беше с добра селекция, силни филми. Общата характеристика е за добър фестивал. В основния конкурс от 21 филма имаше наистина много добри и според мен журито добре ги отся, въпреки някои предварителни нагласи за очаквани предполагаеми хитове. От години вече се наблюдава на Лазурния бряг един видим национален патриотизъм в селекцията. От 21 филма 10 бяха френски и други 4 със френско коопродукционно участие. От тях 3 бяха много добри. И именно те логично подкрепиха голямата  специалната, най-великата награда „Златна палма” с второ и трето място. Очакваният шеметен успех на „Тарантино” не се получиха. Това не е големият филм, който днес е необходим,  обясни  кинокритикът проф. Божидар Манов

Бяха представени 3 американски филма, които изпаднаха от борда. Оказаха се просто географска гарнитура, подчерта проф. Манов. „Тези така да ги нарека умни селекционери дадоха предимство на млади, амбициозни автори /авторите за втората и третата награда на практика са дебютанти/. Например „Атлантик”, който взе голямата награда, веднага след палмата е на млада жена с корени от Сенегал. Тя е първата жена-режисьор от Африка в основния конкурс. Досега не е имало такъв прецедент. Както и следващата награда на журито за френския филм „Клетниците”. Той пък е с корени от Мали. Тези 2 филма са с определено социална насоченост и характеристика и изтласкаха напред  дебютанти и същевременно в тази разумна селекция имаше запазено място на ветерани от първа категория.

Награда за режисура на белгийските братя Дарден

за  „Младият Ахмед”, които получиха награда за режисура. Т.е. ветераните бяха стабилни на свой терен, но като че ли времето малко ги задминава, затова и дебютантите изплуваха отпред.

Тези са безспорно добри филми, които се отличиха и журито и публиката хареса и критиците оцениха, но все пак моето лично усещане е, че големият, неотменим, важен, сложен, дълбок, аналитичен филм  и днешен и прогностичен не беше на Лазурния бряг. Съвременното кино има нужда от такива филми, които да хванат сложната и напрегната ситуация в света, защото това би било наистина безспорния шедьовър, който може да улови пулса на времето и да прогнозира бъдещото ни развитие. А иначе тези филми и наградените  и тези които останаха извън погледа на журито са професионално и перфектно направени, но усещането за голямата тежка артилерия на днешното кино си остава нежелателно.

Големият обществен смисъл на подобни събития не е само един артистичен фест, той трябва да има и мощен социален рефлекс.  Кан  се старае да го прави това и в баланса между дълбочината и развлечението мисля, че е намерен, каза в заключение проф. Божидар Манов.

Източник:БНТ,bTV,снимки: Facebook