Езикът на раздора: украински, унгарски, румънски, руски

Вместо да надграждат върху концепцията за образованието, насочено към децата, украинските власти вероятно ще изпълнят лошо проектираната и неподготвена образователна реформа, която няма да доведе до нищо друго освен до допълнителни противоречия.

 

Украйна е в процес на изграждане на държавата.

Това предполага преодоляване на стари проблеми, разрешаване на спорни въпроси и предприемане на тежки стъпки. Създаването на суверенна нация в рамките на нейните законни граници никога не е безболезнено. Това смята Арарат Осипиан, член на института за международно образование United Nations Plaza, Ню Йорк и почетен сътрудник в катедра “Политология”, Университет Уисконсин-Мадисън.

През октомври 2017 г. президентът Петро Порошенко подписа Закона за образованието, който, наред с други неща, предвижда почти незабавен преход на цялото средно образование към украински, т.е. украинският език ще стане единственият език на обучение във всички училища. Подобна промяна изглежда много смела стъпка в такава мултикултурна, многоезична и мултиетническа страна като Украйна.

Не е изненадващо, че този ход предизвиква истински политически размирици от европейските съседи на Украйна – предимно Унгария и Румъния, но и България и Гърция. Първите две страни имат значително етническо присъствие в Западна Украйна: Транскарпатия и Буковина, съответно. Унгарският премиер Виктор Орбан, който взе отношение в много сериозен спор относно дилемата за пребиваване или преместване на спонсорирания от САЩ Централноевропейски университет, обеща да блокира всички украински инициативи в ЕС. Президентът на Румъния Клаус Йоханис отмени посещението си в Украйна. Европейските харти на езиците и правата на етническите малцинства са споменати многократно. И това може да е само началото на растящия скандал. Това прекомерно действие ли е или е оправдано?

Украинзирането на образованието се превърна в най-противоречивият въпрос, който довежда вътрешната политика на Украйна на междуправителствено и дори на равнище ЕС. Много количество мастило е излято над темата и няма съмнение, че в следващите месеци ще се разлее още много. Политическата реторика е сурова и обещава да се задълбочи. Загрижеността на унгарските и румънските лидери по отношение на правата на исторически формираните етнически анклави се компенсира от неотдавнашните походи на украински националисти чрез градовете, населени с етнически малцинства. Журналистите не помагат, тъй като произвеждат многобройни доклади, които подчертават противоречията. Няма нужда отново да ги капитулираме тук.

 

Грешният подход

Украинзирането на образованието, включително средните училища и колежите, е представено като една от стъпките, насочени към укрепване на украинската държавност. Според Арарат Осипиан този подход може да бъде погрешен поради няколко причини. Първо, формирането на национална държава въз основа на един език, титулярната етническа група и религия е характерна за 19-ти век и досега съвсем остаряла. Второ, този подход показва, че Украйна не споделя европейските ценности, включително разнообразието, множеството форми и свободата на изразяване в самоличността, езика, културата и религията. Вместо да се култивира множество форми във всеки аспект на обществения живот, управляващият политически режим налага съответствие и монополизира правото да се каже кое е правилно и кое е погрешно, какво е патриотично и кое не, какво е украинското и кое е чуждо.

Трето, централното правителство няма ресурси и политическа воля за осъществяване на реформата. Преквалификацията на учители и новите учебници са скъпи, докато много учители и ученици изобщо не говорят украински. Най-накрая, и най-важното, няма обществена подкрепа за такава бърза и драматична промяна. Както е видно от докладите в медиите, етническите украинци като цяло са безразлични към очакваната промяна, докато местните общности на етническите малцинства са до голяма степен против това.

Единственият “образователен” аргумент, изразен от министъра на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич, е, че децата на етническите малцинства трябва да имат възможност да учат в украински университети. И за да направят това, те очевидно трябва да изучават всички предмети на украински, докато са в училище. Това обяснение не е нищо друго освен прах в очите, с който управляващият политически режим се опитва да покрие своите гаргантийски националистически амбиции, съчетани с неспособността да се преструктурира остарелият и силно корумпиран образователен сектор, смята Осипиан. Това, на което можем да се надяваме е законът за образованието в Украйна да се превърне в повод за раздор между страната и ЕС.