На 14 юли 1918 година се ражда един от най-бележитите режисьори на 20 век – Ингмар Бергман. Със сигурност можем да кажем, че той попада в топ 10 на европейските режисьори, като разбира се, може да се спори на кое точно място. Според сайта whatculture.com, дори е на първо място в тяхната класация за 25-те най-добри, a през 2005г, Time magazine го провъзгласява за най-великият жив режисьор. Така или иначе, факт е, че Бергман е вдъхновил много други артисти, а творчеството му заема голямо място в изучаването на подповърхностните пластове на човешката психология. Всичко това става чрез използваните от него символи и метафори, водещи към подсъзнателното, където е заложен мракът. Сред основните теми с които се занимава са наредени смъртта, болестта, лудостта и други не толкова позитивни фактори от изстрадания човешки живот.
Още от ранна възраст, режисьорът открива своя интерес към изкуствата. На деветгодишна възраст, той получава проектор и започва сам да създава декори, кукли и светлинни ефекти, като сам създава и свои представления. И до днес този уред, предопределил съдбата на режисьора, може да бъде видян в неговия музей на остров Фарьо (където живее почти през целия си живот и снима седем от своите филми). По-късно постъпва в Стокхолмския университет, където учи литература и изкуство. Още тогава започва да пише пиеси и работи като асистент режисьор в театъра.
През 1942г, докато все още е студент, той режисира своя пиеса, която впечатлява представителите на Свенск Филминдустри и е нает да работи като сценарист в тяхната компания. Точно това са и началните му стъпки в киното. През 1944г, пише сценария за филма “Hets” на Алф Шьобери, а освен това е и асистент режисьор на продукцията. Както той разказва, именно тук идва сблъсъкът му с кинорежисурата. През следващите години той продължава работата си в театъра, а странично създава и няколко филма. Запознава се и с оператора Свен Нюквист, с който работят дълги години, а може да се каже и през цялата си кариера. Отношенията между тях са изградени на творческото доверие, тъй като Бергман оставя Нюквист изцяло да отговаря за кадрирането и композицията.
“Усмивки от една лятна нощ” (1955г.) е филмът с който Бергман прихваща погледите на европейските кинематографисти и критика. Филмът е участник на фестивала в Кан, където получава и награда. Следват “Седмият печат” и “Поляната с дивите ягоди”. Още едни кинематографични постижения на режисьора. “Седмият печат” и до ден днешен остава една от най-добрите визуализации на смъртта в изкуството.
През 1966г, Бергман режисира своята емблема – “Персона”. Това е филмът, с който всички асоциират режисьора. В началото успява да създаде разновидни мнения, но с времето се превръща в неговата марка, подобно на Фелини – “Осем и половина” и Годар – “До последен дъх”.
Други популярни заглавия от 60-те и 70-те години са: “Изворът на девственицата” (1960г.), “Часът на вълка” (1968г.), “Сцени от един семеен живот” (1973г.), “Вълшебната флейта” (1975г.).
Интересно е, че на 30 януари 1976г, по време на репетиции в Кралския драматичен театър в Стокхолм, Бергман е арестуван по обвинение за данъчни измами. Режисьорът получава нервен срив и е приет в болница с тежка депресия. Оказва се, обаче, че всичко е изрядно и данъците са декларирани. На 23 март същата година, прокуратурата се отказва от обвиненията с изявлението, че те са законово необосновани. Цялата ситуация накърнява режисьора толкова силно, че той закрива филмовото си студио и се зарича повече да не прави филми в Швеция. Заминава за Германия в изгнание, което предизвиква редица обществени фигури от Швеция да изкажат молбата си за негово завръщане и продължение на творчеството. Бергман не е обеден. Изчислените загуби от напускането на режисьора биват оценени на 10 милиона крони и стотици изгубени работни места. Това само по себе си е ясен показател, какво представлява явлението Бергман – перла на скандинавското кино. Той не спира да твори, обаче. Работи като режиьор в Резиденцтеатър в Мюнхен, а освен това режисира американо-германската продукция “Змийско яйце” (1977г.), както и британско-норвежкия филм “Есенна соната” (1978г.), който също е сред най-добрите му произведения.
Последният му филм в Швеция е “Фани и Александър” (1982г, сред най-високооценените му филми), като с него обявява и оттеглянето си от игралното кино. Продължава с театъра, а също и някои телевизионни продукции.
Бергман е режисьор и сценарист на почти всичките си филми, носител на много награди, сред които и редица Оскари в различни категории за някои от филмите му. Основно свързан с киното, трябва пак да отбележим, че през целия си живот, той е театрален режисьор в различни театри. По тази тема, той казва: “Театърът е като вярната жена, а киното представлява голямото приключение – скъпата и взискателна любовница”. И в двете изкуства той създава набор от доверени актьори с които обича да работи, и на които успява да се довери най-много. Голяма част от тях са жени, защото според него те стоят по-естествено пред камерата, поради навика да прекарват значително време пред огледалото. Някак са по-непринудени.
“Трябваше да науча всичко за киното сам. В театъра, имах прекрасен преподавател в Гьотеборг, където прекарах четири години. Беше труден и сложен човек, но познаваше театъра много добре. Но за киното – нямаше от кого. Преди войната бях едва ученик, а след това, по време, не можехме да гледаме каквито и да било чуждестранни филми. Когато тя приключи, трябваше да работя и да издържам жена и три деца. За щастие, по природа съм автодидакт – човек, който се учи сам. Но това в дадени ситуации е неудобство. Самоуките хора често залитат по техническата част, за да заложат на сигурно, така че да се получи технична перфекция,” разказва за себе си Бергман. Въпреки това, неговите филми са многопластови и крият дълбок смисъл, който може да бъде разглеждан от няколко различни ъгли. Режисира над 60 филма и 170 театрални постановки.
Умира в своя дом на остров Фарьо на 30 юли 2007 година.
Автор: Пламен Михайлов
