Всяка година фалшификати на произведения на изкуството се показват в публични музейни сбирки, частни колекции и галерии. За съжаление, те винаги ще съществуват, но могат да се предприемат действия за борба с тях.
Изданието Artworkarchive проучва някои от най-големите фалшификати и фалшификации от 2018 г., за да научи как са били разкрити във важни колекции по целия свят.
Определението “фалшив” се отнася до творби, които са копие или неправилно създадени. Те могат да бъдат разпространявани на пазара, без никой да забележи, че истинският вариант е окачен в музей или галерия.
Работата най-накрая може да бъде приписана на школа на определен художник. Много стари майстори имали семинари на които обучавали художници. Също така асистенти, които помагайки им да завършат картините, прихващат стила.
Фалшифицирането е дело, което има за цел да заблуди.
Фалшификаторите разполагат с инструменти, които създават истинска “автентична” илюзия. Използвайки науката и майсторството при копирането на стил на художник, включва не само картината, но и документите за произход.
Посочените документи за произход, придружаващи произведението, могат да включват ръчно написани писма или снимки. Някои от най-големите фалшификатори в историята дори са заснемат фотографии с модерни хора в дрехи от даден период до произведения на изкуството, за да покажат убедителна документация за историята на произведението на изкуството.
През 2014 г. в доклад на Швейцарския институт за изящни изкуства (FAEI) се посочва, че поне половината произведения на изкуството, разпространени на пазара, са фалшиви. Други твърдят, че процентът е по-нисък. Но като се има предвид размерът на пазара на изкуство, който се оценява на 45 милиарда щатски долара през 2014 г., явно има много купувачи които са си дали парите на вятъра.
Освен ако всички дилъри, музеи, аукционни къщи и колекционери са готови да платят за научен анализ, проучване и получаване на експертно мнение, няма начин пазарът да се отърве от фалшификати и фалшификации. Освен това много художествени експерти започват да желаят все по-малко да удостоверяват произведения, поради шансовете да бъдат съдени за грешно приписване.
През януари, Музеят за изящни изкуства в Гент изложи 26 фалшиви произведения, взети назаем от колекционер. Картините на руските художници от 20-ти век Казимир Малевич и Василий Кандински се смятат за фалшиви от учените, защото произведенията не са включени в нито един от каталозите на художниците.
Те нямат изложбена история, никога преди не са участвали в сериозни научни публикации и нямат проследими записи за продажбите. Освен това музеят не е извършил научен анализ на произведенията, защото това е стандартна политика за покупки, а не за заемане.
Също през януари “Telegraph” съобщи, че колекция от 21 картини на Амедео Модилиани, изложена в Палацо Дукале в Генуа, е обявена за фалшива. Всички 21. Модилиани е един от най-копираните художници в света, а картините му се продават за милиони. Марк Рестелини, френски експерт по Модилиани, смята, че има над 1000 фалшиви картини на художника в света. Изложбата приключи през юли и картините бяха предадени за разследване.
През април малък музей в Южна Франция осъзнал, че 60% от колекцията му е фалшива. Музеят Етиен Терус наел историк по изкуствата, който да реорганизира творбите. Историкът осъзнал че 80 картини, които наскоро са били придобити от музея, не са рисувани от художника Етиен Терус. Той отбелязал несъответствията между материалите, използвани за изграждането на платната на фалшификатите и тези, с които Терус работил. Също така се споменава в “Гардиън”, че “на една картина подписът се изтри, когато преминах през него с бяла ръкавица,” казва историкът.
Какъв тип изкуство се фалшифицира?
Старите и съвременните майстори, чието изкуство обикновено е най-продаваното на търгове, изглеждат най-често репликирани.
Ако колекционери или музеи се опитват да придобият този вид изкуство, трябва преди това задължително да включат научен анализ, историческо изследване и получаване на сертификат за автентичност.
Докладите могат да бъдат записани в базата данни “Архив на произведения на изкуството”, за да се гарантира, че данните остават на безопасно и сигурно с досието на произведението на изкуството.
3