Среща на световните лидери в Париж
Френският президент Еманюел Макрон откри международния Форум за мира в Париж, на който се събраха десетки световни лидери – държавни и правителствени ръководители , точно 100 години след подписването на примирието на 11 ноември 1918 г. Напрежението между някои от тях проличаваше, но те останаха заедно в името на символа и пред гроба на незнайния войн.
„Историята несъмнено ще съхрани спомена за 84 държавни и правителствени лидери, които се събраха под „Триумфалната арка“, но онова което остава несигурно в бъдеще, е начинът, по който ще бъде интерпретиран този спомен . Ще бъде ли той бляскав символ за траен мир между държавите, или напротив – фотография на последния миг на единство преди светът да затъне в нов хаос? Това зависи само от нас. Парижкият Форум за мир има призвание всяка година да ни събира всички, за да предприемаме конкретни действия, за да може усилията за мир да напредват по малко всяка година“ – заяви в приветственото си слово френският президент Еманюел Макрон.
Официалната церемония успя да събере на едно място световния политически елит, но не и световният форум за мир. Доналд Тръмп предпочете да не участва в него и в дискусиите на лидерите за мир, за опазване на климата, или за свобода на словото.
Българският президент Румен Радев говори за проекта за институт за устойчиви технологии в югоизточна Европа на които България може да е домакин. – „Институтът ще работи точно за това да има едно по-равномерно разпределение на научния потенциал в Европа. Да предоставя възможности на младите хора от югоизточна Европа да получават високи стандарти на образование и възможности за включване в екипи за научни изследвания тук на Балканите, без да ги напускат“ – заяви Румен Радев.
Сред запомнящите се символи ще остане посещението на френския президент Еманюел Макрон и на германския канцлер Ангела Меркел на мястото на подписването на примирието преди един век.
Най-големият успех на честванията е, че в Париж, нямаше инциденти при наличието на 84 чуждестранни делегации, все пак и общата снимка на толкова световни лидери е също успех, но той не прикрива много чувствителните различия между някои от тях.
Напрежението между домакина Еманюел Макрон и американския президент Доналд Тръмп, рискуваше да засенчи отчасти идеята за единство поне в името на паметта на загиналите в Първата световна война.
* Последиците за България след Първата световна война
Първата световна война приключва в в единайстия час, в единайстия ден, на единайстия месец. Общо жертвите на двете воюващи коалиции са 31 млн. души, от които 7,7 млн. са цивилни. В България особено засегнати са политическите и и обществените процеси. За да се включат в голямата политика и да осъществята националните идеали, българските политици и дворецът за първи път символично излизат от рамките на Балканите. На 29 септември 1918 г. обаче са принудени да подпишат примирие и да признаят загубата от антантата в Солун.
Винаги до този момент проблемите на България са решавани най-много в Балкански контекст. Тука ние влизаме в една игра, която не е наша, а носим последиците наравно с големите играчи. Българските жертви в тази война са 88 000.
Научил ли е светът уроците? Научили ли сме ние такива? Разбрахме ли защо френският президент каза:”Но патриотизмът е обратното на национализма. Национализмът е предателство. Ако мислим, че собствените ни интереси могат да бъдат само първи и останалите не ни интересуват – това е предателство към ценностите ни, предателство към всякакъв морал. Трябва да помним това”.
Източник: БТА; bTV; РОЙТЕРС
