Няма как да не сте виждали онези поразителни дини и пъпеши, които са се превърнали в скулптури. Повечето хора смятат, че това е ново течение, навлязло както в кулинарията, така и в изкуството. Всъщност карвингът (изкуство за придаване на разнообразен вид на храната) е с древна и любопитна история.
Произходът на карвинга е спорен. Мнозина смятат, че изкуството води началото си от Тайланд, но не малка част хора смятат, че произлиза от древните династии в Китай. В същото време в Япония има изкуство за оформяне на плодове и зеленчуци, наречено мукимоно.
Около 700 година в Тайланд започва дърворезбата на храна. При подготовката за един от най-прочутите празници Лой Кратонг (фестивал на плаващи фенери), една кралска прислужница- Наан Нопармарт, се опитва да направи кратунката (бананови листа под формата на цвете) по-красива, за да угоди на краля. Тя изрязва от зеленчуци и плодове различни птици и ги поставя заедно с цветята на своя Кратонг под формата на лотос.
Царят оценил с първа награда находчивостта на Наан и решил всяка година на празника
да се пускат лодки от бананови листа с фигури от резбовани плодове.
След революцията в Тайланд през 1932г., дърворезбата от зеленчуци и плодове губи своята популярност. Загрижени за изчезването на това изкуство, майсторите на дърворезба започват усилено да провеждат уроци, за да съхранят екзотичното изкуство. Явно са успели, защото днес дърворезбата на зеленчуци и плодове се преподава в много основни училища, гимназии и университети в Тайланд.
Всяка азиатска страна си има своя отличителна техника при изработването на фигури. Китайската и японската технология е известна с 3D изображения на животни и хора. Акцентира се върху националните символи – дракони, панди и батални сцени. Тайландските дърворезбари пък предпочитат разнообразни цветни аранжировки.
За тези, които обичат да си хапват с очите или искат да изненадат своите гости карвингът е едно ново умение, което могат да придобият.
