Роден е в Милано на 13 октомври 1698 г., но работи основно в Бреша. Вероятно е бил рано повлиян от Антонио Чифронди и/или Джакомо Тодеско (Тодескини). Обучението си по рисуване получава от Карло Череза. Въпреки че рисува и натюрморти и картини, изобразяващи религиозни сцени, Черути е най-известен с жанровите си портрети на бедняци и просяци, изобразени с реализъм, но и с необичайно много индивидуалност и достойнство.
Черути се отдава на тази тема основно през периода 1725 – 1740 година и до днес са оцелели около 50 негови картини от този период. Характерна картина на Черути е неговата „Жена с куче“, която изобразява със симпатия и без идеализация фигурата на една обикновена жена. Както повечето от неговите модели, тя стои на неразличим тъмен фон зад нея.
Като цяло, когато Черути се опитвам да представи пространството в дълбочина, резултатите често били неудачни. Пейзажите, които рисува за фон в картините си, наподобяват сценични декори и често са заимствани от други източници като например гравюрите на Жак Кало. Реализмът, с който Черути рисува жанровите си картини, отличава неговите портрети и натюрморти, но е не толкова ясно изразен в относително конвенционалната му църковна живопис, включваща стенописите на базиликата „Санта Мария Асунта“ („Възнесение на Света Богородица“) в Гандино, или олтара на църквата „Санта Лучия“ в Падуа. Тези ограничения на техниката са типични не само за Черути, но и за художника Джовани Батиста Морони от Бреша от края на 16-ти век, който също е известен с експресивните си портрети и скучни религиозни картини.
Джакомо Черути умира на 28 август 1767 година.
