Ето го. Мистериозен мъж в костюм, пиещ в хотелски бар. Всичко около него е в сумрак, а той самия е размазан и неопределен – класически човек от тълпата. Кой е той? Важна ли е неговата идентичност? Защо се чувстваме толкова обезпокоени когато погледнем в него и в заобикалящата го среда?
Днес ще говорим за серията “Човек в синьо” на Франсис Бейкън, състояща се от седем платна. През 1954г, Франсис Бейкън прекарал не малко време в Imperial Hotel in Henley-on-Thames, в Оксфордшир, Англия. Докато бил там, артистът забелязал анонимен ексцентрик, който прекарвал всяка вечер пиейки сам в бара на хотела.
Околната среда наподобява клетка, а самият мъж явно е затворник. Лицето му изглежда е изтрито.
Средата на 50-те години е била тежка за Бейкън. Безпокойството от Студената война е било в пълната си сила. Артистът се озовал в хаотична афера с Питър Лейси, бивш пилот на самолет- изтребител. А може би хаотично не е правилната дума – би трябвало да кажа “насилствена”. Бейкън често бил принуден да бяга от дома им с дни, за да може да се спаси от пиянските яростни навици на любовника си. Друго нещо което разкъсвало Бейкън, било пресирането от продължаващата “нелегалност” на хомосексуалността във Великобритания.
Повечето от картините от серията са пръснати из света в частни колекции.
Франсис Бейкън започнал кариерата си като мебелен дизайнер. През 30-те, той започнал за излага свои творби в различни галерии в Лондон, но след това унищожил по-голямата част от тях. Чак след Втората световна война, Бейкън започнал отново да разпространява работата си из галериите. Темата на която той залага е човешкото същество.
Често неговите обекти са анатомично обезобразени и техните форми са неясни, почти изтрити. Изключително самотни и изтерзани, в даден момент те се оказват в капан на самите себе си.
Бейкън създава пространствата около своите обекти, като слага рамки около тях, създавайки впечатлението, че се намират в клетка. След 1950г, Бейкън създал няколко серии от картини с “крещящият” папа, по оригиналната картина на Веласкес, “Портрет на Папа Инокентий X”, 1650г. Сега те се считат за най-известните му творби.
Автор: Пламен Михайлов
