Знаете ли онази история, когато Елвис Пресли участвал в конкурс за хора приличащи на Елвис Пресли и… останал на трето място.
Преди 62 години излиза клипът на “Hound dog” и рокенрол музиката придобива опасна сила сред младежта. Дори и до ден днешен, рядко се случва да има певец с толкова отличителен глас, като Елвис Пресли, който тотално променя поп културата. Онзи момент, когато чуеш нещо по радиото и може да не знаеш какво е, но със сигурност знаеш от кого е.
Аудиторията е немирна, готова да замени старата мода, защото времената сa други и всяко поколение иска нещо ново. Когато се появи човек с магнетичността на Елвис, това става изключително лесно, защото тази силна фигура е способна да дърпа цялото поколение напред. Т.е. нравствената и културна промяна придобиват легитимност. И естествено, онези чупки в бедрата, които “кралят” демонстрира, превземат младежката група в света, но хората в средна възраст, тъкмо преживели войната, опитващи се да изпълнят житейските догми на -стабилна работа, къща в предградията, семейство и кола, срещат саботаж от страна на новата мода. Как биха могли да възпитат децата си сега, след като се е появила “дяволската музика”. След клипа на “Hound dog”, Елвис е обвинен в “сексхибиционизъм”, което идва единствено от танца, защото, все пак – облечен е. Няма друга причина. От днешна гледна точка звучи смешно, но трябва да си представим в онези времена какво е представлявало, особено в очите на онези хора, свикнали да пият коктейли докато слушат Франк Синатра, който пък относно новия жанр рокенрол казва, че е “бойната музика за всеки по земята, имащ бакенбарди и възнамеряващ да извърши престъпление.”
Факт е, че слушащите тази музика са били малко по-диви от останалите, но пък ако възпитанието е издържано, защо би им било на децата да дивеят? Може би става въпрос за някакви по-големи генерални проблеми в пре-рокенрол културата и възпитание… а може би просто новото и свежо няма как да не направи впечатление и да създаде култ.
Изведнъж, всяко бяло момче искало да прилича на Елвис, защото всяко бяло момиче харесва Елвис. Перчемът и бакенбардите се превръщат в марка за привлекателност. Колкото до танците, където и да се пусне такава музика, повечето хора са усвоили емблематичните движения на “краля”. Знаете ли онази история, когато Елвис Пресли участвал в конкурс за хора приличащи на Елвис Пресли и… останал на трето място.
Но като казваме “the king of rock n’ roll”, много хора не приемат Елвис за истинският такъв. Естествено, това е само прозвище, нищо толкова сериозно, но все пак, има разпалване предимно от чернокожата маса с исторически комплекс. И има защо, реално… Имало едно време (по същото време) един музикант на име Чък Бери. Истински пионер в китарното свирене. Но тук е и разликата – Бери сам пишел своите текстове, за разлика от Елвис. Дори въпросната “Hound dog” не била негова, а в оригинал записана през 1952г. от Big Mama Thorton (нещеш ли, тя била чернокожа изпълнителка).
Но така или иначе, цялостно погледнато, всичката тази музика, като жанр и стил, произлизала от чернокожите. Това, което повдигнало Елвис напред в класацията е времето на засилен расизъм, стереотипност и възгледен консерватизъм. Защото, бидейки кралят на рокенрола бял, защо ти е да слушаш чернокожи музиканти? А в случай че твърдо си решил да тръгнеш по дяволския път и да заменяш добрите християнски добродетели с усвояването на тази музика, да танцуваш тези неестетични танци – добре – но поне певецът да е бял… Чист расизъм.
Когато неговата кариера била в спад, към средата на 60-те години, се появила така наречената “британска инвазия”. Елвис вече не можел да навакса с темповете. Популярността го изяла, а след това изплюла. Появила се нова вълна. Групи като The Rolling Stones, The Beatles, The Who, The Kinks, Cream и още ред други. Изведнъж придобили страхотен успех в щатите, защото предоставили нечувана до сега музика. Блус, рокендрол, но различен от този на Елвис. Новите групи изкривявали звука, били по-шумни. Прелетели океана, за да изпълняват, всъщност, американска музика. Поради расисткия фактор, обаче, публиката в щатите не знаела, че това е тяхна музика. Не били чували за Мъди Уотърс или Чък Бери, Робърт Джонсън. “Отидохме в щатите, имахме турнета. Хората се впечатлиха от това което правим и ни разпитваха “от къде идва тази музика”, а ние им казвахме – “взехме я от вас. Тя е от тук. Погледнете какво богатство имате…”, разказва в интервю Кийт Ричардс (киратист на Rolling Stones). Дори, когато прекосили океана, били със съвсем други очаквания. За Британските музиканти тези плочи на черни музиканти били със златен статут. На острова се появявали нови групи, само заради ритъма и блуса на изтормозените афроамериканци (ирония, но част от корените на блус музиката са заложени именно в робския труд от 19 век). Кийт Ричардс искал да свири като Чък Бери, Мъди Уотърс. И когато боготвориш някой музикант, представяш си го в имение, богатство, фенове, успехи и тем подобни, но действителността била, че повечето от тях тънели в мизерия и едвам свързвали двата края, като основната им публика била със същия цвят на кожата.
Няма как да знаем какво би било в противен случай, но сега фактите са факти. Елвис е “кралят”. Имал щастието да бъде бял, твърдят много хора и реално, не е ли това идеално логично обяснение? Защото, в дадени времена, да си се родил бял наистина е било сравнимо с щастиe. За съжаление, голяма част от хората, дали тласък на всички последвали жанрове след добрия стар традиционен блус, биват оценени посмъртно. Ето как расизмът обърка музикалните сметки. За щастие, обаче, крайният резултат не бил объркан и рокенрол музиката просперирала в нови форми, нови тенденции, ново звучене, но всяко едно от тях – поглеждащо назад към корените.
Автор: Пламен Михайлов
