Скритите символи в картината на Салвадор Дали ‘Метаморфозата на Нарцис”

“Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.” 

Това е един от запомнящите се цитати на ексцентричния художник Салвадор Дали. Той е легенда в изкуството, която се помни и до днес. Удивителните мустаци на Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек, вдъхновени от испанския майстор художник Диего Веласкес, са оставили траен белег за неговия образ. Той е художник, скулптор, бижутер, график, режисьор, писател, но най-вече-сюрреалист.

Салвадор Дали има много известни картини, една от която е “Метаморфозата на Нарцис”. Тази картина е интерпретацията на Дали на гръцкия мит за Нарцис. Нарцис бил млад човек със забележителна красота, който е обичал само себе си и е разбил сърцата на много любовници. Според митологията красивият юноша е син на речния бог Кефис и нимфа на водата (наяда) Лириопа. Произходът на Нарцис е знаменателен, защото митът очертава съдбата му в кръг – изтеклaта вода се влива пак в нея. Същото разказва и дали, само че чрез художествена творба. В нея се разказва как човекът Нарцис се влюбва в себе си и умира от неудовлетворение, когато е открил, че не е успял да се прегърне. Съжалявайки за тежото му положение, Бог го е обезсмъртил като цветето Нарцис, което може да се види как пониква от яйцето във въпросната картина.

Яйцето има особено символично значение в творчеството на Дали. Отчасти защото е визуален стенограм за нов живот и неизгонен потенциал. Яйцето носи надежда и чистота. Това е символ на плодородието и кръга на живота. В някои азиатски култури, яйцето се смята за символ на късмет и богатство.

Водата притежава редица символични значения. тя често се използва като символ за чистота и спокойствие, но също така може да бъде бурна и забранена, невъзможна за контролиранеи ненадеждна. Водата есто се свързва и със способността, че може да измие нашите грехове.

Творбите на Дали винаги са пълни със символика. Няколко икони се повтарят многократно в много от творбите му, включително и мравки, слонове, охлюви и яйца.

Във варианта на Овидий нимфата Ехо се влюбва в суетния Нарцис, но той я отхвърля и Немезида, богинята въздаваща справедливост, го кара да се влюби сам в себе си, съзирайки се в огледалните води на езерото, обгрижвано от Ехо. Там, изтощен от любов по собствения си образ, отдаден на копнежа по невероятната си красота, той потъва във водите и умира. Павзаний настоява, че трябва да съществува човешка преценка за оразличаване на отражението от реалността и предава по-малко познатия вариант, според който Нарцис се влюбва в своя сестра-близначка. Когато тя умира, братът си представя, че отражението, което вижда във водата, е на неговата сестра. Отмалял от съзерцание той умира край езерото, а там където възляга главата му, поникват нарциси.

Павзаний отбелязва и друга история, според която нарцисите са създадени, за да съблазнят Персефона и чрез тях Хадес я отвлича. Съдбата на Нарцис е двусмислена – дали това е наказание – в недочакването на вечно непостигнатия любим, в неудовлетворения копнеж по измисления, нереален и тъкмо заради това съвършен образ на възлюбения? Или е единствен възможен финал – суетата няма шанс да хареса друго освен себе си и поради това е обречена на удоволствено самонаблюдение.

За тази картина Дали е използвал прецизна техника, която описва като “ръчно рисувана цветна фотография”, за да изобрази с халюцинален ефект трансформацията на Нарцис, коленичил в басейна и с ръка, държаща яйце и цвете.

Нарцис, какъвто е бил преди трансформацията, се вижда във фоновото пространство на картината. Пиесата с “двойни образи” възниква от очарованието на Дали от халюцинациите и заблудите.

Това е била първата картина на Дали, която е трябвало да бъде направена изцяло в съответствие с параноичния критичен метод, който художникът описва като “спонтанен метод на ирационално знание, основан на критично-интерпретиращата асоциация на феномена делириум” (Завоеванието на ирационалното, публикувано в “Тайния живот на Салвадор Дали”, Ню Йорл, 1942 г.) Робърт Дезърнес отбеляза, че тази картина означаваше много за Дали, тъй като това беше първата сюрреалистична работа, която предлагаше последоватена интерпретация на ирационална тема.