Представяме на читателя историята на Дейвид Чоу, определян за един от най-добрите, влиятелни и богати художници на нашето време.
От крадец до мултимилионер и всичко започва с откраднато колело. В тинейджърските си години артистът Дейвид Чоу се научава да рисува, създавайки изображения по Star Wars и G.I. Joe. В същите тези времена обаче, му открадват колелото и той е въвлечен в една друга насока. Става крадец като негови най-чести обекти са магазини и… колелета.
През 1990 година се появява и нова насока в живота му. След като вече умее да рисува, той се ориентира към графитите, с които усъвършенства своя артистизъм. Въпреки това, Чоу не изменя на навика си да краде. Но семейството му е застигнато от беда. През 1992 г. в Лос Анджелис се случват най-известните и най-големите масови бунтове в историята на САЩ. Причината е, че след гонка по магистралата, съпроходена от превишаване на скоростта, четирима полицаи задържат чернокожия водач на автомобила, Родни Кинг, след което му нанасят тежък побой. Това провокира въпросните размирици в града, а също като спомагателна причина е и оневиняването на полицаите побойници. В рамките на 6 дни са убити 63 души, 2 383 ранени и над 12 000 арестувани. Всичко това довежда до намесата на националната гвардия. Тогава, Дейвид Чоу е на 16 години. Родителите му притежават малък бизнес за недвижими имоти в корейския квартал на Лос Анджелис, но вследствие на бунта, техните притежания изгарят.
След този инцидент семейството значително обеднява. Също така, Чоу отпада от училище и не продължава образованието си. Притежавайки свободно време, той стартира своето приключение. Пътешествие, в което в продължение на две години, той обикаля из Америка, Европа, Близкия изток и Африка. Движи се на стоп от една дестинация до друга, като през цялото време не спира и да краде.
Завръщайки се в Лос Анджелис, Чоу решава, че е готов да стане истински артист, за което му е необходимо образование. Той се записва в единственият колеж, който го приема. Веднъж крадец, винаги крадец, може би… По време на образованието си, Чоу продължава със своите кражби, ориентирани вече в книги, материали за рисуване и храна, разбира се. Но в крайна сметка, изпада и от колежа. Само две години продължава неговото следване. Все пак, той намира работа и сътрудничи със списанията
“Hustler”, “Ray gun” и “Vice”, правейки материали и илюстрации.
Интересно е, че Чоу иска сам да създава комикси, което довежда до 1996 година, през която в рамките на една нощ написва 35 страници материал, обхващащ тема за сексуалната обсесия. Илюстрациите създава в следващите две години, а през 1998, на годишното мероприятие на Comic-con той раздава всички 200 копия. Комиксът носи името “Slow Jams”. По това време, неговият най-добър приятел, Хари Ким, започва да заснема на камера Чоу и неговата ежедневна работа, като често се случва да живеят заедно за известно време. Тази колаборация се разгръща в следващите 10 години, а накрая записите са монтирани в биографичния документален филм за Чоу със заглавие “Мръсни ръце: Изкуството и престъпленията на Дейвид Чоу”.
През 2003 година, Чоу посещава Токио, където вследствие на неразбирателство причинено от езиковата бариера, удря охранител и е осъден на три месеца затвор. В този период, той създава 600 рисунки, включващи множество портрети на неговите съкилийници. За цвят, той използва соев сос, чай, кръв и урина. След изтичането на присъдата е освободен със заръката никога повече да не се връща на японска територия.
Завръщайки се в Америка, за него предстои и може би най-важната му работа. Той влиза в контакт с Марк Зукърбърг, създателят на Фейсбук, който му предлага да изрисува стените на централния офис на социалната мрежа. Офертата е от 60 000 долара, но вместо това Чоу предпочита да му се заплати в акции.
Работата му през годините е всестранната. Занимава се с живопис, комикси, илюстрации, графити, както и обложки за албуми, сред които на едни от най-популярните музиканти като Джей Зи и Линкин Парк, Горилас. Освен това прави и арт декори за филмите “Джуно” и “Стъклената къща”. Също така работи с компании като “Marvel”, “DC Comics”, “Warner Brothers”, “Sony Pictures”, “Converse”, “Vanity fair” и други. И все пак, в медийния обсег достига именно заради работата си по стените нa Фейсбук офисите. С годините и покачването на популярността на социалната мрежа сред хората, както и с покачването на акциите и пазарната стойност, с направената оценка през 2012 година, графитите на Чоу в сградите на Фейсбук добиват стойност от 200 милиона долара.
В интервю от същата година за американската телевизията ABC, Чоу споделя – “Така или иначе, и до момента се справях достатъчно добре, а сега се появи тази абстрактна сума пари. Вече не мога да си върна личното пространство. Изведнъж, от всички телевизии започнаха да ми звънят за интервюта. Ще прозвучи отвратително да кажа че парите нямат никакво значение, но сега всеки ме разпитва “какво ще правиш сега с тези пари?” или “вече имаш цялата свобода на света, какво ще правиш сега?”. Аз правех каквото си искам и когато нямах нищо, за това ще продължа по същия начин, като единственото е, че повече хора сега ще ме тормозят. Сега също мисля да използвам соев сос, урина и кръв – всичко, което би създало добър пигмент. Но, имам предвид, не ме съжалявайте. Сега имам толкова голямо количество пари, с които мога да променя света, да помагам на хората в добри каузи”.
Снимки: Фейсбук страница на Дейвид Чоу
