Историята е белязала днешната дата, 27 февруари, с важни събития.
Лудвиг ван Бетховен
На този ден през далечната 1795 година, за първи път е представена 8-ата симфония на Бетховен. Лудвиг ван Бетховен е един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през 19в. Загубата на слуха му пречи да общува с хората и той е комуникирал с тях като чете по устните или ги кара да пишат на лист. Той никога не е отговарял устно, понеже не е искал другите да разберат, че той страда от загуба на слуха. Освен от това, той страда и от тинитус, което на по-разбираем език означава шум в ушите. Когато е на 8 години, той се представя за пръв път пред публика. Желанието на баща му да го представи като новия Моцарт, го кара да изрече невинната лъжа, че Бетховен е на 6 години. Поради това, Лудвиг цял живот се е смятал за по-млад и когато по-късно е видял акта си за раждане, отказва да го приеме. Великият композитор унищожава всичко написано от него до 25-годишна възраст, поради прекалена самовзискателност. Автор е на 9 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, операта “Фиделио”, увертюри “Леонора” №1, 2, 3, “Егмонт”, Кориолан”, “Тържествена меса”, 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.
Преди смъртта си той е написал Хайлигенщатско завещание, в което пише, че завещава всичките си инструменти на двамата си братя Карл и Йохан. в него той им споделя,че се влошава, но той “с радост очаква смъртта си”. Последните месеци той прекарва на легло, посещаван от много негови приятели. Умира на 26 март 1827 година (56 г.).
Александър Пушкин
На тази дата е публикувана първата глава от романа в стихове “Евгений Онегин”. Александър Сергеевич Пушкин е роден на 6 юни 1799 г. Баба му споделя за него, че е умно дете, много обича книгите, но е с непостоянни настроения и се учи зле. През 1812 г., той за пръв път показва поетичния си талант. В Русия има град, кръстен на него (Пушкин). През юли 1814 г. за пръв път е публикувано негово стихотворение: „К другу-стихотворцу“ в московското списание „Вестник Европы“, подписано с псевдонима Александр П.к.ш.п. През 1817 г. за пръв път посещава имението на майка си в Михайловское в Псковска губерния, където по-късно е интерниран за две години. През 1830 г. той прави предложение за брак на Наталия Гончарова и то бива прието. През есента на тази година той заминава за Нижегородска губерния, където баща му има имение (Болдино). Този период е останал в историята под името Болдинска есен, а и също така това е най-продуктивният период на Пушкин. По това време той създава множество произведения, едни от които “Малки трагедии” и последните глави на романа “Евгении Онегин”.
Отношенията му с императора и двореца не са изобщо добри. Когато императорът го удостоява с най-ниската титла-камер юнкер, поетът приема това като подигравка към него. Тъй като жена му имала доста обожатели от двореца, включително царят, тази титла на Пушкин давала право на Наталия да влиза в двореца и нейните ухажори да й се наслаждават, а него обричала на усмивания.
През 1837 г., създателят на “Евгении Онегин” затънал в дългове. През това време имало и слухове, че жена му е замесена в скандална любовна връзка и това кара Александър да предизвика на дуел предполагаемият й любовник Жорж Дантес. По време на дуела и двамата биват ранени, но Пушкин смъртоносно. Всъщност той бива ранен по случайност: след дълго целене срещу Дантес, Пушкин е прострелян от него, понеже Дантес нямал повече търпение търпение. Вместо да го уцели в крака, както е било планирано, Дантес го улучва в корема и това се оказва фатална грешка. Александър умира два дни след дуела. Правителството се страхува от политически демонстрации по време на погребението, затова тялото му е пренесено тайно в имението на майка му.
