Радикалните трансформации на RASSIM: Бягство от нормата

В рубриката “Алтернативното изкуство в България” този път се отправяме към времето на преход през 90-те, когато започва да твори RASSIM®. Ще ви разкажем за радикалните форми на изкуство от тези години и отричането на нормата в изразните средства. Художникът преминава през отричане на живописта в търсене на нови форми като видео и пъформанс до нейното повторно преоткриване в техниката с петрол и урина. Темите, които засяга, няма да остареят никога – тялото, принадлежността му към религията и вечното. До пълното човешко отсъствие в една природа отпреди началото на живота (или след него)…

Вихуршката на 90-те

Периодът на 90-те години в България (а и не само) е наситен с многобройни тенденции и събития. Време на преход, който е такъв във всеки смисъл на думата. “Кипеж” и “енергия” са може би най-често използваните сравнения за тези години. “Самата обстановка беше такава, че цялото общество вярваше в промяната, имаше енергия, според мен, която в момента липсва сред младите художници, така поне аз го усещам.” – разказва RASSIM®.

Художникът започва да участва активно в художествения живот на София през 92-ра, 93-та с участието си в изложбите “Нови имена” II и “Есенен салон” в залите на “Шипка 6”. Едва на двадесет и все още студент в Художествената Академия, което само по себе си е революционно – студент да бъде селектиран в изложба. Нещо, което през социализма просто не може да се случи. По-важното, обаче се развива на ниво изразяване – отпада нормата на социалистическия реализъм, никой вече не налага и изисква преповтаряне на класическите форми в живописта до безкрайност.

“Просто една освободеност и търсене да изразиш себе си”.

Всички тези промени се случват в една либерализирана среда, в която артистите, наистина, имат възможността да се изразяват, както си искат – те не са подложени на ограниченията на предишния режим и не се налага да се борят с политически патос срещу тоталитаризма. От друга страна те са част от всеобщата върхушка на социалните, културни и политически сътресения, която се случва в страната след първоначалния възторг.

Много хора дишат лепило – ето как изглежда това

Подобни търсения водят до заснемането на автопортрета “Дрога” на RASSIM®.  Видеопърформансът е показан през 1995г. в галерия “Ата-Рай” и бързо придобива аурата на едно от важните провокативни произведения на “втората генерация” в българските съвременни визуални форми. В продължение на един час RASSIM® диша ацетоново лепило. Зрителят може да проследи как постепенно лицето на автора се променя. Изражението се изменя, очите подивяват, чуват се несвързани крясъци и псувни и красивите черти на художника се изменят в нещо съвсем друго.

“За самият мен беше интересно какво се случва с тялото ми, защото преживяванията, наистина, са невероятно интересни. А не мога да се видя сам. Защото имам чувството, че дори го напускам по време на тия халюцинации или пътувания. Не мога да опиша точно какво е, но преживяванията са неописуеми и, разбира се, човек като го гледа това нещо, въздейства по някакъв начин.”

RASSIM® не се заснема сам, защото влизайки в това “състояние” човек трудно би контролирал камерата, той губи представа къде се намира изобщо. Видеопортретът е заснет с помощта на студента по философия Данаил Вълковски, приятел на художника. Видеопърформансът няма за цел да бъде някакъв нравоучителен патос, а проста констатация на това какво е да дишаш лепило. “През 90-те беше на мода, , но по скоро за бедните.” – раказва ми Расим. – “Видеото въздейства, много хора коментират след това “ами и ние се друсаме и то изглежда така”.”

Дишането на лепило е преживяно един път в живота и след това въплътено в изкуството. Първият опит на художника да влезе в Академията е неуспешен. Пред него в близко бъдеще се изправя единствено институцията на казармата. По това време се запознава с графика Анжел, който го “светва” за дрогирането с лепило. “Той ми каза, че не е скулптор, а график и бялото по него всъщност е лепило”. И RASSIM® също решава да пробва. Това е вид бягство от живота, който е труден. В казармата е тежко и там той се крие по този начин от реалността в продължение на няколко месеца. “Стремежът да бягаш от живота беше хубав” – разказва той – “но в него трябва да се бориш, а не да го напускаш”.  Стяга се и заменя лепилото с друг вид дрога – тренировките в казармата, към които пък се връща по-късно със следващия си проект “Корекции”(1996 – 1998).

Всичко е вече направено – отричане от живописта

След като е приет в Академията, в разговори с асистента Божидар Бояджиев(днес вече професор в НХА) преоткрива дрогата като начин на изразяване. Подобно на много други творци през 90-те и то не само в България, а изобщо, е поставен пред невъзможността да се извърши нов “авангардистки” скок в един все по-успокояващ се и институциализиран неоконцептуализъм  и тук, и навън. Всички иновативни тенденции сякаш са изчерпани и творците са изправени пред перспективата да не могат да създадат нищо по-различно от предходното.

“Но се оказва, че каквото и да пипнеш, както и да го захванеш, както и да мацнеш с акрилна или маслена боя, всичко е правено.” – коментира художника.

В България ситуацията е още по-проблематична, след като 45 години художественият свят е подложен на едно сравнително информационно затъмнение: “По време на социализма имаш едни Рубенс, Рембранд и Ван Гог и дотам. Никакъв Дюшан, а той през 1917г. е измислил Ready Made-а , Фонтан. Някои още хора не го знаят, говоря за хора в средите на изкуството, Тоест, когато ти не познаваш историята на изкуството, е много трудно… Как да го кажа… Ти си рисуваш нещо, което е правено и си мислиш. че си художник. Няма лошо…”

Сам за себе си RASSIM® споделя, накратко, че иска да измисля нови неща в изкуството. Не определя това като някаква самоцел, задължително да се стреми към образа на гения, а просто като чистия стремеж на човек да намери себе си в изкуството.

Стига се до отричане от самата форма на живописта, тя не е достатъчна за художника. Търсенията му го водят към видеото и пърформанса, чиито форми се струват най-адекватни спрямо положението на социума и изкуството тогава. Налично е едно несъобразяване, загърбване не само общо на живописта, но и на доминиращите тогава “езикови игри” на културната ситуация. Да се внесе доза смущение в общата атмосфера на удовлетвореност и комфорт на част от художествените кръгове.

Художникът е и обект и модел, и самото произведение.

“Ако Давид на Микеланджело е направен от мрамор в идеални порпорции, аз исках да скулптурирам сам себе си, само че от плът и кръв.”

Идеята на проекта “Корекции” идва от интереса на твореца да създаде триизмерно съвременно голо тяло. Използва  метода на бодибилдинга и специално изготвен хранителен режим, за което
му помага Еню Рангелов. Една година труд. Работа в продължение на 24 часа в денонощието – тренировки, хранене, сън. Пет видеозаписа, от които се чуват дрънчащи железа, подобни на идващи от стая за изтезания вопли.

Хората на изкуството – от древността до днес, художници и скулптури, търсят красотата съответно в женското и мъжкото тяло. RASSIM® се води от гледна точка именно на изкуството, въпреки че идеята е емблематична за съвремието в момента и отношението на хората към техните тела. И мъжете, и жените днес се подлагат доброволно на подобни режими, а естетиката за това що е красиво тяло се припокрива с “Корекции” много повече сега, отколкото през 90-те. Както RASSIM® казва сам, добрите творци не изпреварват времето си, те описват нещата, каквито са, просто съвременниците им са изостанали и затова не ги разбират.

“Корекции” също е преживяно в личния живот. След дишането на лепило, тренировката е другата форма на бягство от казармата. И съответно следващият обект на изкуство след “Дрога”. Концепцията се харесва през 1995г. на френската фондация FRAC – Languedoc Roussillion Monpellier с куратор Ами Барак, която финансира проекта и изпраща всичко необходимо. Използваното средство бодибилдинг не е случайно – то е забранено през комунизма. “Тогава няма култ към тялото, то е забранено, има култ към вожда и към партията.

Новия Микеланджело

Критиката и голяма част от хората на изкуството посрещат с разбиране идеите на RASSIM®. В текст на Мария Василева към каталога на изложбата „Art ex Natio. Made in BG/Произведено в
България” в Пловдив през 1997 година той е наречен “Новия Микеланджело”.

Противоположната реакция на обществото, обаче, е неизбежна, “то няма как, ако те приеме целият народ, аз по-скоро ще се усъмня.” – коментира художника. В едни от първите места за споделяне на мнение в интернет около 2000г. може да се открие коментар: “Питате ли го тоя на кой му дава пари да си поддържа телесата, докато цял народ тъне в глад и мизерия?” .

“Забранява се на художниците да пушат евтини цигари, да носят бради и дълги коси… Забранява се на художниците да се женят .. да се хвалят. Забранява се почудата и възхитата от оцелели “възрожденски центрове”.

Този цитат из Манифеста на група XXL показва, че в София е сформиран един особен неодадаистичен кръг. RASSIM®, заедно с Генади Гатев, Хубен Черкелов, Косьо Минчев, Свилен Стефанов, Мария Тоев, Стефан Банков и др. сформират групата около 1994г. Тя отрича всичко, наследено от социализма, но и прекратява мъглявата мистика и фолклоризма, “змейовете” и хепънингите, характерни за “неконвенционалните форми” от края на 80-те и началото на 90-те. И като контрапункт – желае провокативно и социално ориентирано изкуство.

“Ние отричахме всичко. Всички художници. Искахме да има съвременно отношение в българското изкуство. Стига с тези, да рисуваме Стария Пловдив и така нататък. За да се започне нещо ново, то по-скоро трябва да се зачеркне старото. Всичко беше така, както е. Дори да се върна тогава, пак ще го повторя. Бунтувахме се срещу всичко, оставено от комунизма.”

Идеологията на група XXL декларира, че промяната трябва да се извърши безкомпромисно, защото в обществото съществуват прекалено много несъвременни и немодерни явления, които претендират за официалност. Провокациите им засягат предимно сексуалния и политически дискурс, като провокативни са не толкова самите форми, които използват в своите композиции, инсталации и пърформанси като “Дебели юмруци в п******” или “Яж ми х** с чесън”(на Георги Тушев), а тяхното смислово съдържание.

Група XXL, заедно с “Изкуството в действие”, е една от малкото художествени формации, която оцелява до наши дни. Заявила своето присъствие тогава със своето радикално изкуство, акции в градско пространство, инсталации, видео и пърформанс. Тя адресира своите социокултурни послания, за да иронизира статуквото и да действа срещу хегемонията на класическите изразни средства. В момента тя присъства най-вече с фотография и живопис, които изискват критическо мислене и възприятие. Те се насочват срещу безкритичното угодническо поведение в културата и традиционните нрави в обществото. Свободата на изказа им и днес категорично присъства.

Художникът лее кръв, за да покаже безсмислието на религиозните конфликти

Проектът “Корекции 2″(2002г.) показва обрязването на твореца. Името РАСИМ се “ражда” в изкуството в живописна работа, с която използва глаголица като част от изложбата “Нови имена” на “Шипка 6” през 92-ра. Но едновременно с това той е и КРАСИМИР. Следващата стъпка е да промени тялото си, но и да остане същият. Не се отказва от своята религия, не става мюсюлманин, а мултирелигиозен. В полето на изкуството художникът прави жертва, за да покаже колко нелепа е омразата на верска основа. Опознавайки другостта, той става по-толерантен.

“Джон Ленън пее: “Без религии”. Аз казвам: “Ако има Господ, пътят е един. Или води към Бог, или не.”

Концепцията не е търсена нарочно. Расим става пряк свидетел на събитията по време на Възродителния процес. Израства в Плевен, град, чиито исторически предпоставки предразполагат към етническа неприязън спрямо турците. Спомня си за момче от училище, което е прекръстено, за момиче, което неочаквано избягва. “Това си остава отпечатък и когато отразяваш себе си чрез изкуство, ти изживяваш този социум, имаш рецептори и го изразяваш чрез художествените средства.”

Когато споделя идеята си, много хора казват, че е луд да се занимава с подобен проект, особено след събитията около 11 септември. Той трудно открива и уролог, който да се съгласи да извърши обрязването. Все пак идеята се осъществява през 2002г. в Швейцария.

Трите видеопърформанса обхващат темата за тялото и за принадлежността му към религията и към Бог. И сякаш с последния от тях RASSIM® затваря скобата на използването на собственото си тяло като обект на изкуството(с изключение на пърформанса “Ходене по огън” от 2012г., но той го определя повече като нещо, направено лично за самия него).

“Това са теми, които няма да остареят никога. След тези работи трябва да се откажа от изкуството вече. Но, за да продължаваш да живееш, трябва да твориш. Не за да показваш, а за да създаваш.”

Завръщане към живописта

Завръщане към живописта е завръщане към старите майстори. В случай, че не бе преминал през всичките тези експерименти, художникът нямаше да достигне до техниката да използва за материал петрол и урина, което нарича абсолютна живопис. Ако урината е холографският код на художника, то петролът е холографският код на земята. Тялото на твореца се използва като материал, то продължава да съществува, но преминава в други образи. Петролът се образува от отлагане на човешка, животинска и растителна тъкан. Процес, продължаващ милиони години. Излиза навън, изхвърля се употребявано моторно масло от хората, художникът го взима и използва.

Използването на готови бои е реди мейт изкуство. Картина, нарисувана с тубички, е реди мейд. Становище, направено от Дюшан, с което убива цялата живопис още през 1920г. Идеята на RASSIM® да използва естествени багрила е провокирана именно от него.

Освен това той вече не се интересува от тялото си като обект и форма. Съвременното изкуство започва да прекалява с използването на хора, за да покаже своята идея. Тоест експлоатацията на човешки тела в изобразителното изкуство идва в малко повече. Но редица съвременни художници продължават да творят по този начин, което за RASSIM® е нечовешко. Да се изправят едни човешки индивиди, да им се тегли черта и някой да каже: “това е мое изкуство”. Употребата на подобни модели в съвременността за него е чиста проба воаьорство.

“И за това, понеже аз използвах самия себе си, сега мога ли да накарам деца да дишат лепило като мой пърформанс? Абсурд! Или някой да се обреже в името на изкуството, няма как. Не виждам смисъл изобщо.”

“Животът предстои да се породи от топлите солени води”

RASSIM® “Сол”, която представи от 22-ри февруари до 23-ти март тази година в One Monev Gallery е неизбежно различна от работата му през 90-те. В нея проблематиката за статута на изкуството и художника, обществото и консумацията отсъстват напълно. Липсват човешкото присъствие и културата изобщо. Там е единствено природата, както отбелязва Кирил Василев, но една природа отпреди началото на живота или след него, която зачерква историята.

В изложбената зала върху черни картони се виждат следите, оставени от морската сол. Те приличат на безбрежни морета, на космоса. На фон звучи запис с гласа на поета Ани Илков, който вижда в тях „друго море и друга планета”. Това може да бъде и началото на времето, и неговият свършек. Двойнственото начало на създаване и разруха.

Природата е и самият творец. Тя оставя със своето багрило – солта, отпечатъка си върху картина. Художникът е само наблюдател и асистент. Проницател. Във видеото може да бъде видян момента на експеримент, в който Расим влиза в морската вода, за да вземе материал за “изследване”.

Последната работа на художника е един неегоцентричен опит да се отдръпне от саморефлексията си на творец и от ангажираността на съвременното изкуство само със себе си. Едно завръщане към хармонията и естествената красота на живота.

За материала са използвани:

“Авангард и норма”, Свилен Стефанов, изд. Агата-а, С., 2003г.

“Неоромантизмът на Расим”, Кирил Василев, бр.11 на в. “Култура”, 23.03.18г.