Великолепна изложба на трима художници представят във Варна

Кина Петрова


На 5 октомври от 18:00 часа. галерия  Тереза Зиковска представя изложба на  Кина Петрова, Альоша Кафеджийски и Ванко Урумов


Кина Петрова създава творбите за тази изложба, като ни въвлича в своя чист свят на безгранични пространства, светлина и окъпани от обич природни форми и кристални съдове изпълнени със дълбоки значения, знак за пълнота и общение. Взряна в спомена пресъздава в нова реалност любовта си към вечното.
Кафеджийски ни заковава в клетката на собственото Аз, от което трябва да се освободим за да полетим. Тук няма безметежност, никакъв случаен жест, житейската драма отеква в душите ни провокира свръх усещане за непреходността на истината.
И Ванко Урумов, ненадминат в свободата, с която играе с живота. За него не съществува долу и горе, той е навсякъде, и се движи с увереност на орел. Сега ще се убедим за пореден път в това, когато се срешнем с цикъл, който е създал в Париж.


Кина Петрова е родена в гр. Варна.
Завършва Художествената академия в София, специалност “Сценография при проф. Георги Каракашев. 
Правила е самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Балчик. В чужбина се е представяла в Париж, Холандия,Прага и др. Като част от общи експозиции картините и са показвани във Париж, Хелзенки, Лисабон САЩ – Вашингтон, Одеса и др. 
Реализира театрални проекти в Чехия, Москва, Национален академичен театър за опера и балет- София. Драматичен театър- Варна, гр.Велико Търново идр.
Нейни творби се намират в галерии в почти всички големи градове в страната. Присъства в частни колекции на колекционери по целия свят.
Експресивния реализъм, пространството и вътрешната енергия са основната характеристика на нейните творби.



Альоша Кафеджийски е роден на 7 юли 1937 година гр.Чипровци. Завършил е скулптура в класа на проф. Любомир Далчев в НХА през 1964 г. Оттогава живее и работи във Варна заедно със съпругата си – художничката Кина Петрова. 
Занимава го не толкова превръщането на творбата във вещ, а намирането на духовен еквивалент, отразяващ драматичната промяна на ценностната система на човека. Формата е експресивна и подчинена преди всичко на интуитивни вътрешни импулси на художника.



Правил е самостоятелни изложби в София, Пловдив, Варна, Ловеч, Русе. В чужбина се е представял в Русия, Италия, Германия, Холандия и др. Като част от общи експозиции скулптурите му са показвани във Париж, Барселона, Лисабон,Турку – Финландия , Делемон – Швейцария, Одеса и др. Негови творби се намират в галерии в почти всички големи градове в страната, както и в музея “Пушкин” в Москва и в Прага. “Този, който се е посветил на изкуството, трябва да е наясно, че животът му няма да е лесен”.



Ванко Урумов
“За мен изкуството е познание, усвоено между съзерцанието и екстаза…
Съзерцанието е онова състояние, в което става възможен контактът с избрания обект и неговото енергийно поле…
Биномът илюзия-разочарование като че ли съдържа противоположности, а всъщност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е неистина, в която напусто си повярвал, а разочарованието е постигане на истина, която ти отнема вярата…
Ателието на художника е свята обител, отворена за всички, но художникът трябва да си осигури зад олтара място за тайнство, недостъпно дори за най-близките…
Вдъхновението е повишено емоционално състояние на духа, при което отпадат всички трудни въпроси и непосилното става възможно. Тези мигове – кратки или дълги – са истинският ни живот.”
Ванко Урумов



Роден е на 21 декември 1941 във Варна в семейството на художника Георги Урумов-Калиакрата (1891–1957)
1971
Ванко Урумов завършва Националната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Панайот Панайотов. Той става една от най-ярките фигури в изключително силното артистично поколение, което влиза в българското изкуство в началото на 1970-те години и внася в него много по-модерен дух и пластическо изразяване, което се противопоставя на консервативните и ограничени вкусове на идеологическата и естетическата нормативност, налагана от тоталитарната държава и културна политика. Въпреки всички съществуващи рискове най-талантливите млади художници тогава, сред които е и Урумов, търсят артистична свобода, стилова автономност и смислова провокативност и успяват да създадат забележителни произведения на изкуството, с които засилват позитивните промени и движения в художественото съзнание.

Ванко Урумов участва от 1972 г. в най-значимите национални и международни изложби в България и в представителни изложби на българското изкуство в Европа, САЩ, Канада, Мексико, Индия, Япония и др.
Негови творби са собственост на:
Библиотеката на Конгреса – Вашингтон, САЩ, Националната библиотека – Париж, Франция, Колекция Юго Вутен – Белгия, Национална художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии във Варна, Пловдив, Русе, Велико Търново, Плевен, Бургас, Сливен, Стара Загора, Кюстендил, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Самоков, много частни колекции в България и по света.

Альоша  Кафеджийски

Ванко Урумов