Откриване – 16 Април, 18:30 часа, галерия Контраст
През 2018 г. в България пристигна един от известните италиански галеристи Енцо Канавиело. С него обиколихме някои от ателиетата на българските художници с надежда той да открие млад талант (до 30 години), в който да инвестира, така, както правеше това за европейските и американски художници. С него посетихме и някои арт пространства и частни колекционери и накрая той възкликна, виждайки поредната помпозна рамка на картина, далеч от нейния стил.
– Вие картини за рамки ли правите, или рамки за картини?
Почувствах се много неловко, но трябваше да му обясня, че след втората половина на ХХ век беше много трудно да намериш подходяща рамка за картини, като изключим тези, които майстореше бащата на Иван Вукадинов, при който картина и рамка взаимно се допълваха. Семплото обрамчване тогава на творбите, понякога само с летви, като че ли бе по-подходящо от тази наложила се мода в последното десетилетие на ХХ век и до днес да се рамкират в излишно декорирани рамки картини на съвременни художници.
Изложбата на Веско Велев „Старата рамка“ в Галерия „Контраст“ като че ли иска да примири двете крайни позиции в обрамчването на картините – от оставени да дишат чрез ограничаването им само със семпли летви до затварянето им прекомерно в старите рамки. Но това е само нейният повърхностен прочит. В тази изложба Веско Велев, верен на своя път да вдъхне нов живот на изхвърления предмет, е полемичен. На някои от рамките дори е оставил названията на картините, които преди това са били в тях, задавайки въпроса защо е трябвало да се изхвърлят като ненужен реквизит тези стилни рамки от първата половина на ХХ век.
Тази изложба звучи като зов да преосмислим отношението си към миналото, зов за приемственост и още нещо, по-съществено, от казаното до тук. Неговите изчистени до минимализъм портрети и композиции, оставени да въздействат чрез чистотата на тона или трептенето на златото, са своеобразни неоиконографии на надеждата, че това ще остане само неприятен инцидент. Поне може да се надяваме да е така.
Част от картините му преминават и в пространството на рамката, с желание да се постигне синхрон между традицията и сътвореното днес. В тях е намерена въздействаща и деликатна цялост между рамка и творба. Дали това е така ще преценят зрителите, които имат шанс да поговорят със старата рамка и затвореното в нея послание на майстора на живописните съчетания, какъвто безспорно е Веско Велев, вариращи от монохромност до предизвикателна като мозайка игра на цветните петна.
Възползвайте се от това предизвикателство, може и да ви хареса, а и да ви плени!
Текст: Аксиния Джурова
