В четвъртък, 01 ноември 2018 г., от 18.30 часа Арт Галерия “Ларго” ще представи изложба – живопис на Николай Няголов, озаглавена „Морски луни”.
Това е третата самостоятелната изява на пловдивския художник в „Ларго“ след „Морски видения” през 2011-та и „Серендипити” през 2016-та година. Всичките двадесет творби са нови и са специално рисувани за представянето във Варна. В картините на Николай запознатите с творчеството му ще открият част от любимите на автора символи и елементи – резените лимон или диня, ябълката, чашата с чай, разпукания нар или разполовената смокиня и като за морска изложба – много луни като лодки и лодки като луни. Но познатото е само дотук.
В сравнение с предишните му изложби в „Ларго” роденият в Ловеч магьосник на четката е променил палитрата си. Без да изневерява на емблематичната за него бяло-синя гама, на охрата и жълто-златното, той внася нови и нови цветове. Така варненци ще се насладят на загадъчността на виолетовото, на страстта на червеното, на огнения вихър в оранжевите мазки, избликващи от дълбините на керемиденото или черно-синьото. Голяма част от платната преливат от пищна, разточителна цветност. Гледайки творбите, зрителят добива усещането, че авторът се е забавлявал с палитрата, нахвърляйки с лекота, като във вихъра на огнено фламенко емоциите си, давайки на всяка една неин, собствен цвят.
Така в картината „Пирамидална светлина” мистичното бяло, идващо от горе като божествено прозрение, се пречупва през пирамидата, която е символ на издигането и на връзката ни с небето. Така по най-естествен начин бялото изразява връзката ни с Бога.
„Ябълката на сътворението” избликва от
огнено-червеното, „забранения плод”, противопоставяйки се на нежно-лилавото, символ на крехкост, благост и нежност. И ето как за нас червеното символизира страстта, а бледовиолетовото – плахостта.
В „Резен светлина”, ах, тук е светлина, преливащо-искрящо жълта, символизираща щастието и оптимизма, подчертана още повече от строгостта на притисналия я отстрани мрак и мистика на бордото. В тази творба светлината като че ли избухва мощно като лъч, като сноп, пронизващ мрака, изхвръкващ стремглаво нагоре, към космоса, носещ към Вселената жизнеутвърждаващата сила на човешкия дух.
Вятърът в „Жега и снежен връх” разпилява птиците, пясъкът поскърцва под нозете ни, жегата трепти във въздуха и прелива от пастелното към студеното жълто, примесено с малко прозирно-зелено и небесно-синьо и само там нейде далече, далече, като една неизживяна приказка, се белее един снежен връх. Така в тази картина най-нежните пастелни нюанси и вариации на жълтото, примесено с бяло, са символ на стремежа към непознатото и към съвършенството.
„Растяща морска луна” се вихри с емоцията на промяната, на нестихващото движение. Тук ярко-виолетовото ни наелектризира и възбужда, а динамиката в творбата идва от кобалтово-синьото, преминаващо в тъмно-синьо почти към черно – цветове, напомнящи на мощта на морето, на природните стихии, но и загатващи за неспирно търсещия, неспокоен човешки дух.
На финал ще се потопим в магията на „Заливен залез”. И тук емоциите имат цвят. От тъмно-черно-сините недра се надига вечерта, напомняща за умиротворението, за края на деня и на всяко начало. Спокойствието от мъдрото приемане на всеки идващ край е загатнато чрез зеленикавото и тюркоазеното на морските вълни, които се полюшват леко към брега. Но контрапункт на спокойните, тъмни недра на морската шир е разточителният със своето червено, оранжево и златно залез. Като че ли слънцето, почти потънало зад хоризонта, не ще ни позволи да забравим, че края на деня, края на любовта, края на живота, може да бъде белязан от блясъка на постигнатото, от фойерверките на щастието, от порива на безсмъртния човешки дух.
