Свързващият принцип в новата изложба на галерия „Лоранъ” от 11 март до 11 април 2020 г. е диалогът. Тази аналогия обединява в едно пространство и най-новите постъпления в галерията, между които преобладават творби от 70-те и 80-те години на ХХ в.
Сред имената в експозицията са Дечко Узунов, Найден Петков, Атанас Яранов, Иван Кирков, Димитър Киров, Светлин Русев, Тома Трифоновски, Ванко Урумов, Христо Симеонов и др.
В изложбата си заслужава да откроим някои произведения. Например голямо форматната монохромна творба на Найден Петков „Интериор“. В нея ни грабва богатото нюансиране и степенуване на печената умбра. С това изразно средство авторът прави картина от три семпли интериорни обекта и смайва зрителя със силата на простотата и лаконичния, но внушителен художествен изказ.Друга представителна картина, която е и монографирана също е мащабна. „Композиция“ на Атанас Яранов е рисувана през 1976 г. Тук основните фигури са на жена и конник, образи които са постоянен и вдъхновяващ мотив за художника. И не само, те имат цялостна линия на присъствие, търсене и развитие в творчеството му.
Живописен поглед към японския научен и технологичен център, град Цукуба, само с наслагването на йероглифни надписи, брандове и реклами във вертикала, ни предлага Дечко Узунов. Той създава усещането за натрупване на пластове, регистри и дълбочини от един неизвестен, многолик, но любопитен свят. Творбата идва в изложбата със своя история. Създадена е при пътуването на автора в Япония, когато градът е домакин на Експо`85.
Двата натюрморта на Христо Симеонов са от 70-те г. на ХХ в. Времето преди авторът да премине към своя париореализъм. В творбите му виждаме символи, предвестници. Например в комбинацията от ваза с африкански невени, перла и паякообразна раковина, където последната е древен символ, натоварен с разнообразни значения и метафизични свойства от религиозните и мистични учения на Древния Изтока и Америка. Другото платно на художника не ни навежда на такива мисли, но между студения фон и предметната композиция съществува контраст, който създава чувство на дистанция.
В експозицията повечето творби от определен автор са повече от една. С произведения от различни периоди е представен Ванко Урумов. В по-ранния му пейзаж, живописецът е все още в периода на схематично–геометричния си изказ, докато в по-късния вече е преминал към експресивно изграждане. Затова морската му композиция със скали във всяка част повтаря преувеличеното движение на четката, сякаш възпроизвежда завъртането на морската вълна.
Три са работите на Светлин Русев: акварелен етюд с женски профил, характерно голо тяло със същата техника и репрезентативна за творчеството на автора „Майка“, която е работена с маслени бои през 70-те г. на ХХ в. Тя ни напомня общоизвестните му модели, изпълнени с голяма доза условност, в иконографския модел на иконата. В случая родната мадона има подчертана нежност на лицето в противовес с насечения, синьо-червен, абстрактен фон.
Друг вид стилизация виждаме в „Натюрморт“ на Тома Трифоновски, със специфичната за него светло зелена гама, а Димитър Киров е представен с една от любимите си теми „Музика“ – пламтяща симфония от тонове.
