Пространства, 90-те год. на XX в., маслени бои, платно, 100 x 100 см
Галерия “Контраст” представя изложбата “Живописни мистерии” на 29 март от 18:30 часа. Изложените творби са част от колекцията на Георги Зъбчев.
Проф. Аксиния Джурова
Запознаването ми с Веса Василева стана на Общата художествена изложба през 1969 г., където сред тематичните табла се бе приютила една нейна „Нива“ – безкрайна житна маса, изградена с поантилистична фактура, действаща преди всичко сигнално-знаково, отколкото натурно. Обагрено в златни, ритмично нанесени тонове, нейното поле внушаваше по чисто естетически път усещането за летния урожай, вместо буквалното му възпроизвеждане. Особеният похват, който тя запази и в следващите години, а именно нисък хоризонт, ѝ даваше преимуществото да застели като килим почти цялата повърхност на картината с бледожълти и светло-зелени тонове, отговарящи на пресъздаваната растителна маса.
В онези години, нейна заслуга бе и достигането по чисто интуитивен път до сигнален изказ, далеч от съзнателното осмисляне, характерно за абстрактната живопис. И макар че пейзажите ѝ на пръв поглед да носят нещо от живописната абстракция, в действителност Веса остана до края на нивото на лиричната интерпретация на обектите, изразена чрез растерова структура, пулсираща, вибрираща мазга, с която си служи и по-нататък в серията Дървета, и в тази, посветена на морето и особено в Кукери. Това бяха, запечатващи се в съзнанието на всички ни, големи платна, третирани извън познатите ни маски. Особеният „ореол“ около тях бе изведен на преден план, за да ни напомня за преплитането на езичеството и християнството в народното съзнание, като един от феномените на нашата култура.
Тази особена живописно-пластична фактура и сигнално въздействие на работите на Веса я откроиха веднага в арт-пространството у нас, с извоюваното от нея място, което тя запази през годините, а именно тънък, деликатен и сложен живописец. Нейните идеи не стояха на повърхността, за да ги разкриеш от първия контакт с творбата, нито пък композициите и дифузната живописна структура спомагаха за това. Напротив, при цялата сръчност на рисувач, картините ѝ бяха лишени от търсенето на лесната рисунка и конструкция на формите. Тя беше най-добре в тези платна, където сръчността на рисунката бе заменена с чисто живописното третиране на тона, омекотяващ контурите и създаващ впечатление не само за дифузност на обемите, но и на тази приглушена живопис, която се превърна в патент на художничката. Цветовете на Веса Василева, като че ли са погълнали, абсорбирали светлината, слели са се с нея и са станали органична част от нея. Живописната повърхност напомняше на грапавата повърхност на земята – напукана или разкаляна след дъжд, на изгорени стърнища и родопски халища. И това не беше модно привнесена хватка отвън, нито етнографско копиране на традицията, а нейният преживян пластичен език, който стана отличителен белег за художничката, стилът на Веса Василева.
Излизайки от натурното живописване, картините на Веса Василева и днес излъчват мекота и изящество с монохромния си колорит, въздушност чрез пулсиращата живописна мазга, наподобяваща растер. Но не само с това тя сложи траен отпечатък в българското изкуство. Извън етнографията, чрез своите ненадминати до днес Кукери, тя влезе най-дълбоко в мистерията на националния фолклор, намирайки неговия пластичен еквивалент.
Изложбата в Галерия „Контраст“ включва рисунки, литографии, акварели и масла от 1946 г., от първите стъпки на художничката в областта на природния и индустриален пейзаж и сцени от селския бит, през емблематичните „Равнини“ и „Кукери“ до акварелите и натюрмортите от началото на XXI век, т.е. над 60 години от творческия път на Веса Василева. Тя е притежание на Георги Зъбчев, откупил творбите й от наследниците, след смъртта на художничката през 2016 г., годината, в която се бяхме уговорили да й направя изложба във връзка с нейната 90-годишнина. За тази цел тя бе запазила платна, рисунки, акварели, литографии, някои от които неизлагани до днес. Това се отнася особено за ранните й работи от 40-те и 50-те години на ХХ век и по-късните акварели, които не отстъпват по своята деликатност на колорита и предаване на природните състояния пред най-добрите платна на Веса Василева.
Така с изложбата в Галерия „Контраст“, изваждайки непознати рисунки, акварели и масла от колекцията на Георги Зъбчев, правим опит да покажем една малка част от изкуството на Веса Василева и от нейната обаятелна личност.
***
Веса Василева (1926-2016) израства в семейство на образовани родители – с избрана литература в домашната библиотека, коeто й дава широк кръгозор и по-разчупено виждане за нещата. „Именно тази семейна среда, както тя казваше, повлия да не се оставям на въздействието на пряката агитация и моделиране в изкуството.“
В ранните си години Веса живее в Пловдив, откъдето е майка й, но върху нея особено влияние
оказва баща й, който е от Русе и след завършването на Техникума по дървообработване, специализира във Виена. Оттам той е донесъл книгите с илюстрации на европейски художници. Самата тя е възпитаник на Класическата гимназия в Пловдив и на професорите Никола Ганушев и Илия Петров в Художествената академия. По време на следването работи в печатница „Балкан“, след което става художник в списание „Жената днес“, с главен редактор Соня Бакиш, минава през рисуването на портрети заедно с Никола Мирчев във в. „Работническо дело“ и в „Литературен фронт“ с Борис Ангелушев, с когото прави и серия марки. Така тя става част от групата около бай Борис и е сред постоянното присъствие на неговата маса в Клуба на журналистите.
Творби на Веса Василева се намират в Националната художествена галерия, Софийска градска художествена Галерия, в окръжните галерии в страната и в галерии и редица частни колекции във Франция, Италия, Испания, Германия, Холандия, САЩ и др.
Проф. Аксиния Джурова
