Откриване:
Петък: 18:00-22:00
София, +359 Gallery, ул. Галичица 21
Водната кула в ЛозенецП
По време на дългогодишните си изследвания върху строежа на образа Георги Георгиев – Jorrras превръща работата върху един визуален обект в ритуал. Той може да бъде описан с идеята на Юнг за абстракцията като „ форма на психична активност, чрез която съзнаваното съдържание се освобождава от свързаността му с несъществени елементи“. Този тип творчески процес играе пряка роля върху крайния резултат, реализиран в живопис, рисунки, инсталации или site specific проекти. При подготовката на изложбите си Jorrras влиза в режим на живот, осигуряващ определен тип медитация върху съдържанието на всяка работа – тя води до решенията какви материали да използва, каква интервенция да приложи към тях, както и кога да сложи край на всеки работен цикъл.
В последния си проект той се занимава с невидимите значения, стоящи зад повърхността на изображение, създадено на базата на субективен визуален концентрат от натрупвания на спомени, емоционални състояния и наблюдение на заобикалящия ни свят. „ХОТЕЛ“ е едно обектно обобщение на съвременната криза на възприемане на образа в претоварена информационна среда, в която има сериозна загуба на смисъл и дълбочина на посланията за сметка на начина, по който те се презентират. Заглавието „ХОТЕЛ“ маркира една територия, провокираща въпроси като този – доколко се е променила същността на творческия процес, проведен в пълна изолация, в настояще на интензивно, но протичащо през различни технически средства общуване между хората. Хотелът е неутрално пространство за временно пребиваване – то не е детайл от конкретна лична история, а е хранилище на хиляди лични истории свързани с хората живели в него. Това е място, запечатало моментите на отстраняване от субективната индивидуалност, в интериор, измислен и аранжиран от някой друг, с мобилни персонални притежания, които идват и си отиват заедно с наемателите. Хотелът е музей на отпечатъците, които хората оставят във всекидневието си – материални следи от емоции, преживявания, лични ритуали, забравени вещи, миризми, случайно надраскани скици на невъзможни места… Дори след като хотелските стаи са готови за следващия обитател, един внимателен преглед ще открие знаци от чужда история. Колекцията от тези знаци сама по себе си представлява една глобална човешка история, която е ситуирана под привидно безупречната повърхност на изпънати по ръбовете искрящо бели чаршафи, колосани кърпи и чаши покрити с целофанени калъфи. Като случайна снимка на място, където се е случило нещо странно и неочаквано, което може да бъде видяно само ако разшифроваме обикновеността на образа с помощта на технически средства. Животът в хотела като че ли спира хода на персонално протичащото време, то е място без време, без лично значение, случайно убежище, имитация на дом или на представата за идеалния дом, последна спирка, в която рутината на ежедневието временно няма власт над хората. Затова ролите, в които всеки човек позиционира това пространство са продиктувани от собствените му възприятия и се развиват по скоро в една психическа реалност. Тя зависи от моделите, които конструираме, осмисляйки визуалния поток, чрез който опознаваме реалността. Заставайки в хотелската стая, всеки един се нуждае от неопределено време за адаптация, създава си нови навици, съобразени с архитектура, с която не е свикнал, опитва се да опознае новите миризми, шумове, осезаемото присъствие на непознати хора в съседство, както и звуците от тяхното ежедневие. Хотелът е гранично състояние на пребиваване на място, в което познатото и непознатото се събират в един флуиден пейзаж, който има безброй различни прочити.
Фокусът на Георги Георгиев – Jorrras в този проект е да визуализира процеса на осмисляне на образа, а крайният резултат са обекти със загатнати скрити значения. Те са маркирани с физически интервенции върху картините – пробиви, отлюспвания, отпечатъци, неочаквано наслояване на боя, издълбани с остри предмети линии… Това проникване под лицето на рисувателната повърхност не цели разрушаване на живописта, а работи като подсъзнателна реакция в търсене на нейната пълнота и завършеност. Изображенията в „ХОТЕЛ“ са запечатали физическата работа по своето създаване, съчетаваща конструкция и деструкция, за да следват природата на творческия акт в неговата дълбочина, изпълнена с неосъзнати импулси, противоречия, достигане на неочаквана хармония чрез несъвместими действия и най-вече – намиране на отговори, които спонтанно пораждат нови въпроси.
Куратор: Ирина Баткова
