Един от най-известните български творци зад граница с изложба у нас

“Мираж в синьо” –  Лъчезар Ошавков

На 9 октомври от 18:30 часа, галерия Валер представя ретроспективна изложба на Лъчезар Ошавков.

Художникът   Лъчезар Ошавков  е един от най-известните български творци  зад граница.

Лъчезар Ошавков – френски художник, роден в България (Видин, 30 септ. 1940), където завършва, първо – Художествената гимназия (1959г.) и след това – Художествената Академия в София 1966г. В началото на 1968г. напуска България и през Гърция, Македония и Италия се установява във Франция. След Съветската агресия в Чехословакия (21.08.1968) решава да остане окончателно в Париж, където следва в Сорбоната – Факултета по История на изкуството и Археология и се дипломира като кандидат на науките (DEA) по социология и семиология на изкуството и литературата във Висшия Институт по обществени науки през 1970г.

За да се издържа и финансира следването си той упражнява най-различни професии, като най-любопитната е тази на певец-китарист, когато с неговия приятел Константин Казански основават дуо за руски и цигански романси и са “звезди” в прочутите парижки заведения “Распутин” и “Шехерезада”. Паралелно с това той не изпуска четка и палитра, участвайки в Салона на Независимите, Есенният Салон, Салона на Френските художници. От 1973г. до днес работи с галерията “Етиен де Козон”, намираща се на прочутата улица Сена в Париж.

Постепенно неговата живопис става известна сред любители и ценители на изкуството. Появяват се и първите колекционери. Негови творби се показват в САЩ (галерия “Уали и Финдлей”, Ню Йорк и Лос Анджелес), Белгия (галерия “Темпера”), Канада и Япония. Изпълнява монументални поръчки – фрески, мозайки и керамика в Париж, Маракеш, Скопие и Виареджио. След 1995г. излага и в България: галерия “Кавалет”, Варна (до 2010г.); изложби в софийските галерии “Класика” (2009) и “Арте” (2012). Носител е на френски и международни награди, между които златен медал за живопис в Далас и Монреал и наградата “Пикасо” на френското министерство на финансите в Париж (1997).

Френският публицист и художествен критик Григорий Тюбан пише по повод на една от последните му изложби: “Изгнанник по собствена воля през 60-те години, този сънародник на Кристо успява да избегне капаните на модата и на различните тенденции. Неговият “хиперреализъм”, изчистен от прекалено безжизнения поглед, оцелява пред нашествието на поп изкуството и на всичките мощни приливи с различен коефициент от периодите на “постмодерното изкуство”.

Ако Ошавков избягва да се превърне в роб мъченик на времето, то е, защото го впримчва. Прави го без носталгия, като възстановява атмосфери и погледи, уловени тук и там в близкото му обкръжение. Стабилизирайки движението, той му предава дълбочина. Без никакво сътресение Ошавков отвря други врати, улавя мига на момента и тънкостта на дадена ситуация, която би ни убегнала. Той не се помирява с никаква двойнственост, не съчетава пространството в картината с утопичния израз на абсолютното търсене. “Лъчезар Ошавков е художник, следващ великата традиция на иберийските и италианските майстори. Той превръща в сюблимни малките неща от живота, които историята по-късно ще превърне в икони на едно отминало време. Той наблюдава, извършва дисекция, изобразява… “Ошавков е и мислител – ерудиран и култивиран. Това се вижда и от живописта му. Той представлява образа на художник, който слуша другите, като търси съкровища, наблюдавайки израза на дадено лице или предадена среща. Това му позволява да отвори очи, за да улови невидимото. Тези елементарни частици, които ще вплете една по една в платната си. “Лъчезар Ошавков е просто художник.”