Самостоятелна изложба живопис
от 25.04 до 15.05. 2018г
откриване на 25 април /сряда/ от 18.30ч.
Роден в гр. Пловдив, България през 1950 г. и завършил Националната Художествена Академия през 1979 г. при проф. Ал. Поплилов.
„На пръв поглед картините на Васил Стоев изглеждат освободени, направени на един дъх, “изпяти”. Това, разбира се, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекота се крие една неподозирана енергия на конструктивното начало. И тя проличава в организацията на композицията. Дори когато фигурата напълно отсъства, картинната структура се създава от контрасти. Най-често свободните, дори хаотични ярки мазки, които образуват фактурен “остров” в центъра на платното, са противопоставени на сравнително гладки едноцветни повърхности. Друг контраст се постига от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e как “убити” тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, как черното или сивото могат да загубят своята колоритна неутралност и да се превърнат в дълбоки цветове. Най-сетне и внезапната поява на линия-контур, която не обрисува, а само подчертава характерното в някаква фигура, се налага като “графичен” акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и определя индивидуалността на В. Стоев.“ проф. Иван Маразов
„Цветовете със своето вътрешно напрегнато богатство представляват същинското художствено средство на това изкуство. Художникът комбинира с голямо вдъхновение определени групи от хармонични и контрастиращи си цветови пластове и така повишава вътрешното напрежение на композицията до максимално оптическо присъствие. Тук виждаме противопоставяне на цветове с матова приглушеност, мека дълбочина и сияйно излъчване. Във всяка картина, авторът изгражда специфичен цветови регистър, характерен за конкретната творба, включвайки както мрачни, така и светли, наситени нюанси. Цветовете се преплитат, конфликтно се противопоставят в диалог и придават истинска пространственост на картината. Материализацията им е изтъкана от оптични и материални елементи на взаимно съжителство, те са многозначителни, изплъзват се и същевременно изявяват материално-предметни характеристики. От тук се оформя и редуването на хомогенни и гладки, структурирани и сурови цветови зони на картината. По този начин цветовете са истинското изразно средство на изкуството на Васил Стоев, на напрежението на преливащите се форми съответства и напрежението на динамичните окраски. Цветовете са тези, които създават формите и структурират пространството на картините.“ Улрих Ганзерт
