На фона на всичките тези тостове с шампанско и бяло вино, които са обичайност в арт средите, нека излеем и малко ликьор и за закриването на галерии. Иначе казано – да излеем истината за това. В последните няколко години затварят много галерии, жертви на нарастващи наеми, изтощителни и скъпи художествени грàфици или на капризните навици на колекционерите.
Но какво да кажем за галериите, които никога не са отворили?
Нов доклад от UBS и Art Basel, Тhe Art Market 2018 установи, че процентът на отваряне на галерите е намалял драстично през последното десетилетие. През 2017 година статистиката показа, че на пет затворили галерии се отваря една. Знак, че пазарът на изкуството може да загуби своята динамика, тъй като новите в бранша са поставени пред все по-големи бариери, за да се наложат.
Анализът беше направен от д-р Клеър Макандрю, дългогодишен икономист в областта на изкуствата, базиран на данни от Artfacts – установена в Берлин фирма за проследяване на художници, галерии и институции. Макандрю предупреди, че един от критериите за включването на галерия са тя да е участвала в голям панаир през последните 11 години, което означаваше, че много от галериите не бяха обхванати. Независимо от това, данните сочат тревожна тенденция на пазара на изкуството, при която участието на дилъри на изкуство се ограничава до тези с достъп до инвестиционни фондове и мрежа от купувачи.
“Или имате нужда от контакти, или от пари, а в повечето случаи имате нужда и от двете”, казва д-р Клеър Макандрю.
Спадът в предприемачеството в САЩ най-малкото не се ограничава само до сектора на изкуството. Макандрю отбелязва, че високият брой отворили галерии преди десетилeтие се дължи на взрива от открития в Азия. Тя също така отбеляза, че галерите са склонни да останат отворени относително дълго в сравнение с колегите си в други сектори. Средно една галерия остава 24 години в бизнеса.
Тенденцията обаче ни насочва към няколко по-големи проблема на пазара на изкуството, а именно достъпа до капитал и “събирането” на нови купувачи. Д-р Клеър казва, че банките са склонни да се притесняват от кредитирането на художествени галерии, тъй като те са малко запознати с бизнес модела и вероятно са обезсърчени от честотата на негативния приход на галерията.
Достъпът до кредит, освен ако човек няма лично богатство, “винаги е бил проблем за хората, а сега е още по-лошо”, споделя докторката.
Дори когато търговците правят продажби, това може да отнеме известно време, за да бъдат платени. Докато по-голямата част (62%) от търговците съобщават на Макандрю, че са платени в рамките на два месеца от продажбата, 16% заявяват, че цикълът може да бъде три месеца и повече. В някои случаи това може да доведе до това, търговци да теглят заем или да бъдат финансирани от арт кредитори (а понякога и повече от един, както в примера на нюйорксия дилър Анатол Шагалов, който сега е въвлечен в множество съдебни дела за неплащане за творба), тъй като те се опитват да платят за строителство или просто покриват оперативните разходи.
“За да се отворят повече галерии, трябва да има повече купувачи в много различни области” са думите на Клеър Макандрю. “Всеки трябва да спре да се фокусира върху един и същ малък кръг и да погледне хората, които в момента не купуват изкуство, а може би след 5 години. Много галерии са доста късогледи. Те се съсредоточават единствено върху своите настоящи клиенти и купувачи.”
Ной Хоровиц, директор на Americas at Art Basel (който спонсорира долада заедно с UBS), заяви в интервю, че компанията е много наясно с тази динамика и се опитва да работи в тясно сътрудничество с галериите, за да гарантира, че присъствието им в панаирите на Арт Базел ще донесе успех. Той каза, че персоналът на “Арт Базел” пътува повече и по-често, за да работи по-близо до малките пазари. Те включват нови куратори и колекционери от места като Хюстън, Далас Портланд, Вашингтон и Д.С.
“Ние сме толкова успешни, колкото са успешни галериите”, казва Хоровиц.
