Разходка в непреходния свят на вярата, изразена с езика на живописта

Тереза Зиковска представя изложба посветена на 180-годишнината на храм “Свети Атанасий”

 Изложбата е вдъхновена от храма, като дом за молитва и богослужение. Тя е с благотворителна кауза, като с част от средствата ще бъдат подпомогнати талантливите деца от школите по изкуства при храм „Св. Атанасий” – гр. Варна.

Картините на Тереза Зиковска ще ви отведат на духовно пътуване из храмовете на гр. Варна, Рилския, Клисурския и Соколовския манастир, Зографския манастир на Света Гора, Киево-Печерската Лавра и Светите Земи…

За художничката

Тереза Зиковска е родена на 27 януари 1975 г. Живее в гр. Варна. През 1993 г. завършва ССХУ по приложни изкуства – гр. София, през 1998 г. – Националната художествена академия в гр. София, в класа на проф. Васил Овчаров и проф. Вихрони Попнеделев.

От 1996 г. до 2006 г.  е асистент във ВСУ „Черноризец Храбър” – гр. Варна. От 2007 г. е член на Съюза на българските художници.

През 2011 година открива галерия „Тереза”. Първата награда за култура получава през 2015 г. – Награда „Media AwARTs”.

„Художник с голям творчески заряд и въображение, владее с лекота и със завиден професионализъм изразните средства на живописта. Нейната артистична натура я провокира непрестанно да търси експерименти и импровизации в класическата кавалетна форма на картината и емоционално да я трансформира с нова, чиста енергия. Изкуството на Тереза Зиковска е заредено секзистенциализъм и с вътрешна увереност, репертоарът му е атопъзел от лични истории, преживявания и разсъждения за живота, които тя пренарежда, за да укроти през философията си за живота – директно, без прикритие хаоса на света около нас и така да достигне до себе си…”, споделя за нея изкуствоведа Пламена Димитрова

И в българското изкуство експресионизмът е на гребена на вълната. Едно от неговите лица е Тереза Зиковска – органична и дръзка, потопена, отдадена на стихията на чувствата си”, – така я определя доц. Ружа Маринска и добавя: „Живеем в свят, разтърсван от сблъсъци и катастрофи. Живеем на планета, твърде малка, за да понесе грохота, който я облита за миг. Живеем във време, което е убило ”вчера” и не предсказва “утре”,защото ни е закотвило в “днес”. Тогава човекът, извечно обречен на своя кръст,е повече от всякога гол и сам под небето. И вселенската драма отеква като екстаз в душата му. Трябва ли да се учудваме, че експресионизмът преживява ново възраждане?

Изложбата ще бъде представена на 8 февруари от 18.00 ч.  в „Тереза Арт Галерия”, гр. Варна ул.„Воден” № 29 .