Всичко наведнъж – Радоил Серафимов, Руди Нинов, Станимир Генов

ОТКРИВАНЕ: 10 АПРИЛ, СРЯДА 18:30 часа, в галерия Структура
в присъствието на художниците

Проектът е резултат от няколкомесечно сътрудничество между тримата автори и съсредоточаване върху съвместната работа чрез активни разговори и обмен на идеи.

Названието на изложбата изразява както начина, по който се създават творбите – като процес на напластяване върху платното на събраните знания, енергия и умения, така и на начина, по който се разкриват пред публиката – цялостно и изведнъж.

В чисто практичен план заглавието визира и факта, че нито една от показаните работи не е мислена предварително, не е скицирана и „проверена“в рисунка или друга медия. Всички творби са се появили „наведнъж“– като в някакъв ритуален транс, който свързва началото с края. Всъщност нито началото, нито краят имат значение, а онази неизбродима материя, определяща тези две точки.

Художниците се интересуват от живописта, която изследва териториите между мисълта и външния, материален свят. Работите им силно реагират на всички промени във все по-дематериализираната визуална среда. Телефоните и компютрите не само променят визуалното възприятие на околния свят (чрез модифицираните цветове и светлината), но и на вътрешния ред на нещата (чрез начина, по който информацията се съхранява, организира и представя).

В произведенията на Радоил Серафимов, Руди Нинов и Станимир Генов между абстрактното и реалното няма противопоставяне. Става дума за концептуален прочит на действителността. Съществуването на творбите в общо пространство добавя още едно ниво на възприемане и продължава диалога. Времето, затворено в картините, намира излаз в пресечните линии между тях. Информацията продължава да се обменя.

Определен акцент в изложбата е самият процес на създаване на произведенията. „Пътят“ се превръща в по-голям фокус, отколкото крайния резултат. На лице е очарование от материалите, което граничи с фетишизъм. В показаните картини има много телесност. Именно тя отключва редица други кодове при възприемането на работите – от историческите референции до препратките към съвременността. Вярата в материала и в живописта се противопоставя на общата нестабилност и несигурност на съвременния свят.