Двутомна антология на СБП: „Пеещо дърво” (поезия), „Иде ли?” (проза), изд. „Български писател”, 2018.
Цветовете на всяка национална литература носят специфичен аромат – нюансите преливат от богатство на емоциите: от трагичност през раздвоение до възторг. Книгата днес е нещо много повече от писмен знак или от познание за света. Тя е социалното поле на индиректното общуване, където въображението е главен герой в комуникацията автор – читател. Но кои от словесните картини остават завинаги като скрижали на времето? Този отговор не дават критиците. Каквото и да напишат те, съдбата на едно стихотворение, роман или книга се движи от непредсказуемите ветрове в бурята, наречена живот. В съкровищницата на словото се самозаключват онези творби, които продължават да дишат в напластеното с години читателско преоткриване – без значение от рондото на историческите превратности, без значение от модни течения и рекламирани стилове… Те сякаш са безценни камъни с вграден хуманистичен дух, надживял ежедневния битов и политически пейзаж.
Съюзът на българските писатели днес не се стреми да иззема функциите на законодател в литературните процеси. Писателската съвест е в плен на свободата: всеки творец пренася на белия лист без ограничение своите естетически и идейни разбирания, свободен е да пише и издава книгите си когато и където намери за добре. Затова и новоиздадената двутомна антология по повод 105-годишнина на СБП не беше замислена като изчерпваща всички възможни вариации на стилове и жанрове в днешната българска литература. По-скоро редакционният екип се опита да представи класиците, членували в Съюза през 20. век, както и част от изявените автори през 21 век. Постепенно обаче в стремежа да не пропуснем всяко едно зрънце от плодоносната литературна есен на нацията ни, ние добавяхме нови и нови автори, откривахме за себе си позабравени страници, изтлели през времето сюжети, автентична българска поетична плазма…
Ето как томът с поезия, озаглавен „Пеещо дърво”, призова на страниците си 500 поети. Надяваме се, че техният хор ще звучи дълго и непреходно в хора на европейската култура.
Томът, носещ знаковото заглавие „Иде ли?”, не е ограничен в чисто белетристична рамка. Освен класически къси разкази, тук са включени откъси от романи, публицистични и философски есета. Това богатството от прозаически текстове се простира в различни тематични полета: от драматични исторически събития, през упованието в националната кауза до съвременните социални дилеми и мъдростта на любовта. Вяра или религия, мистика или наука, реалистичност или фантазност, морал или истина, химера или гротеска, ревност или смърт… В калейдоскопа на житейската автентичност няма правила – още по-малко пък в авторската интерпретация. Да разкажеш своята малка история е всъщност много трудно – 220 писатели не просто разказват, те изпълват своя собствен миг на божествено сливане с нашето съпреживяване.
Пред нас са два тома – панорама на съвременната българска литература. Вероятно ще се намерят вездесъщи критици, които ще кажат, че тук липсват определени имена. Затова основен принцип на съставителите е бил да се спази фактът членство в Съюза на българските писатели през изминалите 105 години. Без значение дали точно в този момент даден писател е действителен член или не.
Литературата не е състезание на писта, тя умее да слива различни хоризонти и да препредава ехото на всяка епоха до парадокса „точка на безкрайността”. Тя е част от самозаразеното с илюзии Изкуство, което не се побира в джоб, в чиния, в къща или в семейство. Писаното слово притежава митологична власт – една калинка от свръхобсебване, която излита ненадейно. Към огъня…
Анжела ДИМЧЕВА
