СБОГОМ, АЛЕКС!
Д-р Тотко НАЙДЕНОВ
Отиде си и той – кротко, тихо, без да безпокои никого. Призори в Деня на св. Екатерина, на чието светло име бе назовал първата модерна болница у нас, която построи сам, благодарение на огромната си популярност – и властимащите не му отказваха нищо; а той умееше да им иска, но не за себе си, а за хората. За благодарност – го изритаха като директор… За да го унижат, му дадоха стаичка на тавана и, разбира се, го принудиха да напусне.
Първият носител на най-високото професионално-съсловно звание “Лекар на България”, което създадох с подкрепата на МЗ, БЛС, БАН.
Проф. Александър ЧИРКОВ – безспорно, най-известният български лекар (р. 1938). Създателят на съвременната ни кардиохирургия. Име-символ, упование, надежда, изцеление, спасение, колегиалност.
Написах и издадох книга за него – “Съдба, наречена хирургия”, затова го познавам отблизо.
Дълбоко набожен: “Не мога да мразя, нито да отмъщавам; ако си отмъстителен – значи не си дорасъл да бъдеш добър християнин; никога не си спомням за стореното лошо: така са смятали за редно, така са го сторили. Подминавам ги с безразличие. Гледам напред, защото злобата те разяжда. Ако са ме предали, пак мога да работя с тях, но – “с едно на ум” И, още: “Не ям агнешко, защото ми е жал за агънцето.” От пороците най-много мразеше лъжата; “Никога и за нищо не съм лъгал.” Най-много обичаше да се развлича с четене – на френски класици и историческа документалистика (безупречно владееше трите основни езика – немски, френски и английски). Беше влюбен в природата (“Най-добрият аромат е не на парфюмите, а на Природата – цветята, плодовете.). Обожаваше залезите край морето, затова много често ходеше до Варна, където построи великолепна Кардиохирургия. Принцип: “Не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе.” Любимо цвете: “Розата, защото е красива, но има и бодли; нали така е и в Живота?…” А него го бодяха, не му прощаваха, че се извисява; в България това не е позволено!
За него нямаше работно време – “от – до”. “Ще стоиш в болницата, край леглото на болния човек, докогато той има нужда от тебе.”
Като студент е бил боксьор в Клуб “Академик”; побеждава не кого да е, а самия Стоян Пиличев. Но от ударите под кръста на някои колеги не можа да се опази.
Бидейки лекар по разпределение в родния Лом, си прави в мазето на болницата малка лаборатория, където оперира сърца на кучета, след което ги съшива и пуска. Не можеше да наранява.
Присаждаше и оперираше сърца, а неговото беше рана до рана…
Не е ли така с всички наши знаменитости?!
Сбогом, Алекс! Бог да те прости, Той със сигурност те обича!
