Иван Тричков;Зимен пейзаж, 40-те, 50,те г. на ХХ в.; Маслени бои, платно, 60,5х 70,5 см, Подпис долу дясно
Настроението и уханието на Коледа и Нова година отминаха, само празничният им дух остана в нас, а ние постепенно се връщаме в ритъма и суетата на ежедневието. Вълшебството се смени с прегръдката на снега и преди да потънем в студа, умората и тъгата в „Лоранъ“ се оставяме художниците да ни покажат различните измерения на сезона.
Галерията още веднъж се изправя пред предизвикателството „Зима.“ Отново, след миналогодишната ни изложба се обръщаме към темата и продължаваме да наблюдаваме явлението в художественото ни наследство. Зимните пейзажи са едни от най-магичните. Мразовитият сезон е богат на вдъхновения и е повод за богато нюансирана живопис в една гама, която дразни сетивата на художниците и ги предизвиква, но и всява респект.
Изборът ни тази година попада върху умели познавачи на жанра като Васил Стоилов, Илия Петров, Иван Христов, Иван Тричков, Марин Устагенов, Дончо Занков и др. Разнообразна е експозицията в салона на ул. „Оборище“ 16 с картините на български класици.
Чисто и бяло е в платното на Любен Доганов със заскрежени силуети на дървета в парка.
Финесът се е изпарил в платното на Тодор Хаджиниколов, за да отстъпи място на резкия контраст. Студ, умора и тъга се крият в изображенията на голи дървета на фона на градските къщи, загатващи дистанция.
Друго изживяване ни навява малка работа на Илия Петров, с композиция и атмосфера близки до Брьогеловите ловци в снега. Предният план сякаш се противопоставя на радостта в средния план с пързалката и огрените от светлина планински очертания на Витоша в задния.
Епично противопоставяне ни разкрива Марин Устагенов в работата си „Кривака срещу ятагана“. В естествена среда, в дълбоките преспи сняг авторът ни напомня, че във времето снегът е бил също тегоба и тревога, а и повод за сблъсък. Бели експресивни мазки доминират в работата на Иван Христов. Снегът затрупва всичко, от него не се виждат улиците, накацалите къщи и далечината.
Характерен пейзаж на Васил Стоилов е акцент в изложбата. Това е лек, прецизен акварел с фини, деликатни цветови преходи. Изобразена е част от зимно Търново, избрана сякаш символично да покаже старото и новото. В пейзажа сякаш в противовес съществуват два свята – единият с елегантно светлосенъчно проработени, но еднакво безлични съвременни сгради и вторият, със затънали в снега с възрожденска архитектура в топли цветови акцент, но с овехтели и призрачно забравени къщи.
Голямоформатен панорамен планински пейзаж е сред трите избрани произведения на Иван Тричков. В него, в широка котловина са сгушени къщи и кален път на фона на заснежени планински вериги. Тази работа е противоположна по състояние на неговата най-малка творба в изложбата, в която зимните дървета са окъпани от снопове розови отблясъци.
Но ще спрем с разказа до тук, за да се насладите на изложбата когато я посетите. Тя може да бъде видяна от 16 януари до 16 февруари в салона на ул. „Оборище“ 16. Официално откриване не се предвижда.
