Чужденците са очаровани от френския президент Емануел Макрон. И защо да не са? Той е най-младият президент на Френската република, избран без партии и без избирателен опит, непознат на никого само две години, преди да скочи на преден план във френската политическа сцена.
Разбира се, хората са любопитни.
Възгледите на президента отразяват онези, които в по-голямата част можем да наречем “елитен” клас. Той смята, че разделянето ляво-дясно трябва да бъде преодоляно. Също така не се интересува от изчезнали идеологии, а от решения, които работят. Макрон смята, че новосъздадените компании са “готини”, а икономиката трябва да бъде като цяло подходяща за предприемачеството, но също така иска някакъв вид социална държава. Няма никакъв проблем с гей браковете. Той вярва, че имиграцията е желателна както по икономически, така и по морални причини.
Но той просто не мисли като елит. Той въплъщава идейния начин на живот на много елити.
Макрон получава добро образование(но не и прекалено добре, след като не е успял да влезе в Престижната школа за държавна администрация на ENS), и то по начин, който предполага известна дълбочина на мисълта (магистърска степен по философия), но и практически успех в управлявление на обществения и частния сектор на страната, защото колко хора всъщност искат да бъдат философи? Той се справи добре с инвестиционното банкиране, но не и твърде добре. Неговият брак с много по-възрастна жена, която някога е бил негов учител, също се смята за успешна стратегия. Той е красив, но не прекалено красив.
С други думи, Емануел Макрон е Доналд Тръмп от елитния клас.
Той не е само техен представител – той е техният аватар. Твърдите последователи на Тръмп го обичат с такава преданост, не само защото харесват това, което казва, а защото неговият образ е този на човека, когото желаят да бъдат или биха могли да бъдат. И това са нещата, от които се правят месианските движения.
Но това, което всеки чужденец трябва да разбере за Макрон е: Неговата марка прагматична центристка политика е наистина политика, основана единствено на класови интереси.
Както посочи Кристоф Гилуй, социолог и водещ анализатор на съвременното общество, привържениците на Макрон могат да се сведат до една дума: Те са “господарите”. Те са хората, които яздеха вълните на промяната, които наводниха Запада през последните няколко десетилетия, те са тези, които доведоха глобализацията и технологичната трансформация до голям успех. Образованието е най-добрият предиктор на гласуването за “Макрон”, което има смисъл, тъй като то не е свързано само с финансовия капитал, но и с културния капитал. Друг предсказващ фактор е възрастта, макар и по неочакван начин: Макрон е много популярен сред възрастните хора, чиито пенсии ги предпазват от либерализационните реформи, в които Макрон провежда кампания. Непопулярен е сред младите, които са несъразмерно губещите в съвременната френска икономика.
Това обяснява защо, след като използва странностите на френската избирателна система да бъде избран за алтернатива на по-лошите кандидати, Макрон е изключително непопулярен.
Реакцията на не-елитните френски хора е еднакво предвидима с тази на елитните. Сега привържениците на Макрон вярват, че това, което е добро за тях, е добро за страната. Наричайте го “икономичен процес”. Но, разбира се, никой не вярва, че те подкрепят определена политика, просто защото е добре за тях. Изграждането на граничната стена между САЩ и Мексико е свързано с американската идентичност, нещо, с което всички американци могат да се идентифицират, а не с протекционистична бариера за заплатите на привържениците на “Тръмп”, за сметка на бедните бенефициенти на имиграцията с ниски заплати.
Но има разлика в класовата политика на Макрон: Ако решите да замените старото разделение на ляво-дясно с разделянето между останалите и несъществуващите, то не сте ли създали чудовище от различен сорт?
Цунамито в Макрон е ударило, а традиционните партии на френското ляво и дясно са дълбоко ранени и се борят да оцелеят. Двама души обаче се справят добре: Жан-Люк Меленхон, водещият ляв французин, и скандалният популярен лидер на Франция Марин Ле Пен. Колкото по-добри са Меленхон и Ле Пен, толкова по-лоши са традиционните партии и колкото повече Макрон изглежда като единствената алтернатива на кандидатите, мнозинството от французите все още го отхвърлят.
