Найден Вълчев отпразнува 95-и рожден ден!

Стотици рози за автора на „Една българска роза“

Анжела Димчева

 

В края на август легендарният автор на вечния шлагер „Една българска роза“ навърши 95 години. На 13 октомври 2022 г. Найден Вълчев избра да отпразнува този забележителен юбилей в бар „Сингълс“ в НДК, като идеята и организацията бяха дело на поетесата Надежда Захариева, която в нейния авторски формат „Литературна гостоприемница“ вече 20 години представя нови книги и автори, провежда разнообразни литературни и културни прояви.

 

Бела Костадинова

Вечерта започна с изпълнение на младата певица Бела Костадинова, която спечели аплаузи за кадифения си глас и артистичното превъплъщение в интерпретацията на „Една българска роза“.

„Найден Вълчев е един от най-прекрасните лирици на нашето време. Той за нас е все така млад, въпреки тези 95 години“ – каза Надежда Захариева, която прочете и поздравителен адрес от Йорданка Фандъкова, в който се изказва възхищение от творчеството на Найден Вълчев и се пожелава здраве и още дълги години неспирна дейност на „Литературната гостоприемница“. Поздравления към юбиляря прозвучаха също от името на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.

 

 

 

Надежда Захариева, Веселин Калановски и Найден Вълчев

Стихове на Найден Вълчев от най-новата му книга „Лебед“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2022) изпълни актьорът Веселин Калановски.

Ако днешният читател е позабравил стиховете на Найден Вълчев, ако иска да се потопи в меланхоличната светлина на неговите емоционални витражи, то тази книга е ковчежето с бисерните стихове на поета, писани повече от 70 години.

Да си припомним една великолепна скулптура – романтичният диалог от „Жена“:

– Кажи коя е първата жена

на твоите момчешки дни и нощи?

– Залезе тя при изгрева си още

с нетрайна романтична светлина

– Кажи коя е нежната жена,

която ти все още не забравяш?

– Забравям я. Вълната се смалява,

когато дойде другата вълна.

– Кажи коя е тъмната жена,

която те направи суха пепел?

–  Държа един угаснал въглен в шепа

и в него няма капка топлина.

– Кажи коя е вечната жена,

която в теб до края ще живее?

– Не чуваш ли? Тя моя син люлее

със свойта вечна песен: – На-ни на.