12 цитата свързани със Освобождението на България

Днес 3-ти Март е денят на Освобождението на България. Празникът става национален от 1990 г. На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. 

Точно по този повод ние Sofiapress.com решихме да споделим 12 цитата, които са свързани с Освобождението на България.

Честит празник!

“Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко бяха, И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.” Иван Вазов 

“Не искаме нищо чуждо,но нашето не си го даваме!” Васил Левски

“Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.” – Христо Ботев  

“Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува, като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни, додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.” Пейо Яворов

“Ние смe българи и всeкога работимъ и ще работимъ за обединението на българския народъ. Мислихмe да създадемъ организация по образеца на революционната организация въ България преди освобождението, да действаме по примера на Ботевъ, Левски, Бенковски…”  Даме Груев

“Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…” – Христо Ботев

Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.” – Васил Левски

 „Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…“ – Софроний Врачански

“Аз заминавам, мойта драга невеста! В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага.” от писмо на п-к Борис Дрангов към съпругата му, обясняващо включването му в Илинденско-Преображенското въстание 

Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите.” – Партений, монах (1839)

„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.” – Лев Толстой (руски писател)


„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.” – aрменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян (XVII век)