Тази седмица се състоя изложбата “Поколения” на Христо и Кирил Харалампиеви в галерия “Контраст”.
Sofiapress проф. Христо Харалампиев разказа за влечението си към ниския релеф, който е много по-сложен от кръглата скулптура. Заради трайния си интерес към рисунката, той превръща ниския релеф в една територия, съчетаваща скулптура с рисунка. Минавайки през много етапи, той винаги се връща към ниския релеф, защото му е слабост.
Професорът прави един нов прочит на стъклото като материал. Идеята за работа със стъкло му е подхвърлена на шега от негов колега – Юрий Василев. ,,Оказа се, че стъклото е много сериозен материал, не само като декоративен, витражен елемент, но вече като материал за скулптура.” –разказва авторът.
Вграждането на дантела е формалният израз на неговата емоционалност и деликатност при търсенето на нови текстури. За своята работа професорът скромно казва, че просто се стреми винаги да довежда нещата до край. ,,Всеки един художествен факт, всяка художествена творба трябва да бъдат доведени до край”, коментира още той пред нашия репортер Мариела Петкова.
На въпроса, кое надделява в работите му, интуитивния или рационалния подход, проф. Харалампиев отговори, че при него двете са ръка за ръка: ,,Рационалният подход е важен дотолкова, доколкото имаме теоретична и практическа възможност да реализираме нещо. Емоцията е първоначалната реакция на някакво събитие.” Ако на едно дете реакцията е чисто емоционална, то при един професионалист като него творчеството е свързано и с разума. Според твореца човек е съставен от емоционален и рационален свят и, ако само единият надделее, рискуваме да влезем в една повърхностност и сухота.
Изложбата беше подредена от самите автори Христо и Кирил Харалампиеви. Отношението им към пространството, композицията и композиционното изграждане проличава в приятното допълване на скулптори и живописни картини.
,,Една изложба сама по себе си е вече произведение. Асемблирането на отделните елементи е изключително важно, то дава облика на цялата изложба”, допълва професорът.
Скулпторът, чиито творби нямат аналог в България, никога не е притискал сина си Кирил да поема в една или друга посока по отношение на изкуството. Но това, че синът му твори в сферата на живописта, а не в скулптората го прави по-спокоен, дотолкова, доколкото да няма база за елементарно сравнение помежду им.
,,Неговият път в живописта е избран отдавна и той го следва праволинейно”, сподели проф. Харалампиев, щастлив от успешните творби на своя наследник.
Автор: Мариела Петкова
Comments are closed.